Уелски език: Разлика между версии

Периодът на римското владичество (I -– V век) не довежда до пълното романизиране на келтските P-диалекти в Британия, от които по-късно произлиза уелският език.<br>Възникването на уелски се датира между VI и VIII век, период на англосаксонските нашествия, заселването в Англия на германоезични племена и изтласкването на британското келтско население на запад и юг, към изолираните помежду си области [[Уелс]], [[Корнуол]], [[Кумбрия]] и [[Бретан]]. Този период се нарича ранноуелски, оттогава са и първите паметници, позволяващи да се идентифицира уелският език. По-многочислени са паметниците от староуелския период, обхващащ IX - XI век. Периодът XII - XIV век се нарича средноуелски и се характеризира със създаването на множество религиозни текстове, както и на сборниците с митологично-историческа проза ''Mabinogion'', ''Llyfr Gwyn Rhydderch'' ("Бялата книга на Ридерх/Родерик") и ''Llyfr Coch Hergest'' ("Червената книга на Хергест").<br>За новоуелски се говори от XIV-XV век, като решаващо събитие от това време е издаването на превода на Библията от Уилиам Морган през [[1588]] г. Преводът изиграва ролята на кодификатор на литературния език, при все че този процес не е завършен и до днес, и се запазват съществени различия между северните и южните диалекти. На границата между средноуелски и съвременния уелски период твори и смятаният за най-велик уелски поет Давид ап Гуилъм (Dafydd ap Gwilym, [[1315]]/[[1320]]-[[1350]]/[[1370]]).<br>Периодът на късния новоуелски започва с публикуването на Библията на Уилиам Морган и продължава до днес.

Периодът от XIX век до днес се отличава с намаляването на броя на говорещите уелски и на изместването му от английски. При преброяването на населението от [[1891]] г. 54 на сто от жителите на Уелс са посочили, че говорят уелски, докато през [[1981]] г. този брой е бил едва 19 на сто. Негативната тенденция обаче постепенно се пречупва, и при преброяването през 2001 г. около 21 на сто са посочили, че говорят уелски. Това се дължи както на засилващата се кампания по изучаването му, така и на приемането на редица закони за неговата защита през 90-те години на ХХ век, и особено на използването му в парламента на Уелс, създаден през 1999 г. Според британския Закон за уелския език (Welsh Language Act) от 1993 година този език е равноправен с английския на територията на Уелс. Законът влиза в сила на 21 декември 1993 година и предвижда създаването на специален Комитет за уелския език към държавния секретар на Уелс.<ref>Марковиић-Баjаловиић, Диjана. Велика Британиjа, -– в: Кнежевиић-Поповић, Драгана, Марковиић-Баjаловиић, Диjана и Перчевић, Горан. Положаj етничких мањина у образовању. Упоредна анализа, том 2, Београд, 2000, с. 118-119.</ref>

* Леницията за '''g''' е неговото изчезване: '''gardd''' (градина) -– '''yr ardd''' (градината).

Пример: „камък“: ''carreg'', „камъкът“ —– ''y garreg'' (лениция), „моят камък“ —– ''fy ngharreg'' (назализация) и „нейният камък“ —– ''ei charreg'' (аспирация).