Уилям I (Шотландия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 12:
Уилям носи и титлата ''Граф на Нортумбрия'', която предава на английския крал [[Хенри II]] през 1157 г. След като става крал, Уилям многократно се опитва да си върне властта над Нортумбрия. Той участва във въстанието срещу Хенри II от 1173-1174 г. По време на битката при Олнлик от 1174 г. Уилям е пленен от англичаните и през Нюкасъл е отведен във Фалез, [[Нормандия]], след което Хенри II изпраща армия в Шотландия и я окупира. Като откуп за свободата и кралството си Уилям се съгласява да даде васална клетва на Хенри II. Освен това шотландският крал се задължава да заплати окупационните разходи на английските войски в Шотландия чрез допълниелно облагане на поданиците си. Ангажиментите на Уилям са юридически оформени в договора от Фалез, след подписването на който той е освободен и се завръща в Шотландия. През 1175 г. Уилям произнася васалната си клетва в [[Йорк Кясъл]]. Договорът от Фалез остава валиден и през следващите 15 години. Тогава крал Ричард III Лъвското сърце, търсейки пари за финансиране на кръстоносните си походи, се съгласява да анулира договора срещу 10 хиляди сребърни марки.
Според договора от Фалез Хенри II трябвало да избере и съпруга на Уилям I. За целта английският крал избира племенницата си [[Ерменгард дьо Бомон]]
* Маргарет (1193–1259)
* Изабел (1195–1253)
| |||