Уикипедия

Усойница: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 109.104.220.76 (б.), към версия на Kerberizer
Етикет: Отмяна
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 21:
* ''V. b. sachalinensis''
}}
'''Усойницата''' (''Vipera berus'') е [[вид (биология)|видвидът]]ът отровна [[змии|змия]] с най-широко разпространение в [[Европа]]. Среща се от [[Западна Европа]] до [[Далечен изток|Далечния изток]] и от [[Средиземноморие]]то до [[Северен полярен кръг|Полярния кръг]]. Тя е едно от най-студоустойчивите [[влечуги]] в света.
 
== Описание ==
Усойницата има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55&nbsp;cm. Максималната дължина варира според региона, като в [[Швеция]] са регистрирани най-големите екземпляри с дължина 104&nbsp;cm. [[Глава]]та е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната.<ref name="Mal03">Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.</ref>
 
Цветът на усойницата варира значително -– от много светли екземпляри с малки непълни тъмни гръбни петна до [[меланизъм|меланистични]] индивиди, които са изцяло тъмни без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Тъмна линия преминава отстрани от [[око]]то до [[врат]]а и продължава по тялото като поредица от петна.<ref name="Mal03"/>
 
== Разпространение и местообитания ==
Усойницата е разпространена в обширна област в Северна [[Евразия]]. На запад достига до [[Великобритания]] и Северозападна и Централна [[Франция]], на север - до [[Северен полярен кръг|Полярния кръг]], а на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]] - и отвъд него. На изток е разпространена до [[Северна Корея]], [[Русия|руското]] крайбрежие на [[Тихи океан|Тихия океан]] и остров [[Сахалин]]. Южната граница на ареала преминава през Централна Франция, Северна [[Италия]], Северна [[Гърция]], [[Югоизточна България]], Централна [[Украйна]], района на [[Волгоград]], Южен [[Урал (планина)|Урал]], Северен [[Китай]], Северна [[Монголия]].<ref name="McD99">McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).</ref><ref name="Бешков">{{Бешков-Нанев}}</ref>
 
На [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] усойницата е [[Глациология|глациален]] [[реликт]] и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700&nbsp;m (при връх [[Мусала]]), макар че до началото на [[20 век]] е регистрирана и в някои стари влажни гори в равнините. В [[България]] е установена в [[Стара планина]] (от района на [[Чупрене]] до [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]]), [[Витоша]], [[Рила]], [[Пирин]], [[Осоговска планина|Осоговската планина]], високите части на [[Родопи]]те, [[Същинска Средна гора]] и [[Люлин (планина)|Люлин]], като са регистрирани представители на два подвида -– ''V. b. berus'' и ''V. b. bosniensis''. В Северен Пирин, Средна и Източна Стара планина и някои части на Родопите се среща напълно черна меланистична форма.<ref name="Бешков"/>
 
Усойницата се среща в разнообразни местности -– сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. В южната част на ареала може да бъде открита във влажни места в низините или на голяма надморска височина. В [[Унгария]] и [[Русия]] се придържа към [[лесостеп]]ната зона и избягва откритата [[степ]], където е разпространена [[степна усойница|степната усойница]] (''Vipera ursinii'').<ref name="Str79">Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. ISBN 0-7134-1374-3.</ref>
 
== Поведение и хранене ==
Ред 40:
Като цяло усойницата не е агресивен вид, а е по-скоро страхлива и хапе, само когато е застрашена. В много случаи ухапванията са след настъпване на змията. Тя обикновено се укрива при признаци на опасност, но когато те изчезнат се връща, често на същото място. Когато е заплашена, предната част на тялото се извива в S-образна форма, подготвяйки се за нападение. Понякога усойниците показват присъствието си със силно и постоянно съскане, като често такива индивиди се оказват бременни женски.<ref name="Str79"/>
 
Усойницата е приспособен към студа вид, който прекарва зимата в [[зимен сън]]. Във [[Великобритания]] зимният сън на мъжките и женските продължава съответно около 150 и 180 дни, а в Северна [[Швеция]] -– 8-9 месеца. Там в меки зимни дни те излизат на повърхността, за да се припичат, като често дори се придвижват през снега. Въпреки това около 15% от възрастните и 30-40% от младите екземпляри умират през зимата.<ref name="Mal03"/>
 
Основната храна на усойницата са дребни [[бозайници]], като [[мишки]], [[полевки]] и [[земеровки]], както и [[гущери]]. Понякога улавя [[слепоци]] и дори [[къртици]], както и [[земноводни]] - [[жаби]], [[тритони]] и [[дъждовници]]. Наблюдавани са случаи, в които яде [[птици]] и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата.<ref name="Str79"/> Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и [[насекоми]], [[червей|червеи]] и [[паякообразни|паяци]]. След като достигнат дължина около 30&nbsp;cm диетата им започва да прилича на тази на възрастните.<ref name="Mal03"/>
 
== Размножаване ==
В южната част на ареала [[копулация]]та се наблюдава в края на април, а на север -– в средата на май. Отделни случаи са наблюдавани през юни и дори през октомври, но за тях не е известно дали са довели до раждане на малки. Женските често раждат веднъж на две години, а при хладно и късо лято -– веднъж на три години.<ref name="Mal03"/>
 
Мъжките откриват женските, следвайки миризмата им, като понякога изминават стотици метри на ден. Двойките остават заедно 1-2 дни след копулацията, като мъжките прогонват евентуални съперници.<ref name="Mal03"/> Тези сблъсъци се изчерпват с демонстрация на сила, като няма известни случаи на ухапвания.<ref name="Str79"/>
Ред 54:
Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести. В [[Швеция]] има около 1300 такива случая годишно, като при 12% от тях е била необходима хоспитализация.<ref name="Mal03"/> [[Отрова]]та на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея (10-18&nbsp;mg при екземпляри с дължина 48-62&nbsp;cm), ухапването рядко е смъртоносно.<ref name="Mal03"/> От 1876 са регистрирани 14 смъртни случая, последният на петгодишно дете през 1975.<ref name="War05">Warrell DA. 2005. Treatment of bites by adders and exotic venomous snakes. British Medical Journal 331:1244-7. [http://bmj.bmjjournals.com/cgi/reprint/331/7527/1244.pdf PDF] at [http://bmj.bmjjournals.com/ bmj.com]. Accessed 15 September 2006.</ref>
 
Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца -– по цялото тяло.<ref name="War05"/>
 
Системните симптоми, вследствие на [[анафилаксия]], могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа.<ref name="War05"/> В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност.<ref name="Mal03"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Усойница“.