Доктор хонорис кауза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
NovaeNovae1 (беседа | приноси)
м Причината за разцеплението в Ecclesia на католици и православни.
NovaeNovae1 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:vargasllosaUR.jpg|мини|260px|[[Марио Варгас Льоса]] при церемонията на удостояването му с титлата почетен доктор на Университета в Ла Риоха ([[2007]]).]]
'''Доктор хонорис кауза''' ({{lang-la|doctor honoris causa}} – „доктор по заслуги“, понякога съкращавано като '''д-р хон. кауза''') или '''почетен доктор''' е почетно научно [[звание]].През 395 юристът '''Ambrossius'''  от Рим отлъчва император Теодосий и големия му син Аркадий от църквата. Заповядали посичането на 7000 разбунтували се граждани.Юристът се позовал на закона за наследството на '''Тит Флавий Веспасиан,''' според който императорът е собственик на цялата територия на Римската империя, но губи права при само едно доказано престъпление на закона.За наследник на територията определят по-малкия син – '''Honorius''' . Хонорис кауза означава причината, поради която този малолетен Хонорий  получава права върху територията.  По-късно, тази сентенция служи като  мотив за присъждане на докторати. Но, само тези, които са заслужили пред църквата. У нас след промените се въведоха доста алогизми, включително и тази за Доктор хонорис кауза.Във Википедията епреди беше пояснено, че това е „доктор„'''доктор по заслуги“заслуги'''“.И нищо повече.Какво е последвало след това. Теодосий на свой ред отлъчва Амбросий и се обгражда със свои съмишленици срещу тези от Рим. Това са бил две анатеми. Това е първият и най-голям разрив вътре в църквата. Та това е накратко историята на т.нар.православна църква.
 
Присъжда се от [[висше училище]] за заслуги към развитието на [[наука]]та, [[образование]]то, [[култура]]та и обществения живот или като жест на добра воля при посещения на високопоставени политици, навършвания на кръгли юбилеи на изтъкнати общественици, академични личности и политици. Почетната докторска степен се дава без за целта да се минава по обичайния академичен път (обучение, преподаване, полагане на изпити за научен „минимум“ и други изпити, дисертация). Тя има символична стойност.