Юрий Венелин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 20:
}}
 
'''Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин''' (псевдоним на '''Георги Хуца''') е [[Украинцируснаци|украински/руски]][[Русини|русински]]<ref>http://liternet.bg/publish15/a_pipin/istoria/02.htm</ref> [[славист]], [[българистика|българист]], [[фолклорист]], [[етнограф]], [[филолог]].
 
== Животопис ==
Роден е на [[22 септември]] [[1802]] г. в село [[Тибава]] (днес в [[Закарпатска област]], [[Украйна]]) в свещеническо семейство от [[Русини|русински]] произход.<ref>http://liternet.bg/publish15/a_pipin/istoria/02.htm</ref> След като завършва гимназия в [[Ужгород]], постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в [[Лвов]]ския университет. По-късно заминава за [[Кишинев]], където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва [[медицина]], но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.
 
През 1829 г. Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.