Уикипедия

Фелицитата и Перпетуя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8808300 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 8:
|изображение=Verrière de Sainte Perpétue (église Notre-Dame de Vierson, XIXe siècle).jpg
|размер на изображението=250px
|описание на изображението=Светите Фелицитата и Перпетуя са по-скоро християнските покровителки на целия римски Запад -– мозайка в [[Света Богородица (Париж)]] от 19 век
|място на раждане= [[Картаген]]
|място на смъртта=[[Картаген]]
Ред 19:
|канонизиран от=
|атрибути=
|покровителство=[[Западната Римска империя]] във финикийско-пуническото ѝѝ наследство
|главно светилище=
|дата на забраната=
Ред 29:
 
== Семантика ==
За техния арест, затвор и мъченичество разказват „Страстите на Света Перпетуя, Фелицитата и пострадалите с тях“ —– един от първите подобни документи в историята на християнската църква. Действието се развива по време на управлението на първия страстен гонител на християните -– император [[Септимий Север]], който е потомствен наследник на романизирана либо-финикийска или пуническа фамилия <ref>Anthony Birley, стр.216–217</ref> - факт, който никак не пропуска да демонстрира като владетел: издига статуя на [[Ханибал Барка]] в Рим и никога не прикрива африканския си акцент, а родната му сестра дори не знае латински, а владее само [[пунически език]].
 
== Мъченическата история ==
Перпетуя произхождала от знатен род (източниците не сочат какъв -– римски или пунически) и живеела в римски Картаген. Тя приела [[кръщене|свето кръщение]] тайно от своя баща езичник и въпреки молбите, сълзите и увещанията му, останала непоколебима в истинната вяра. На двадесет и две години от рождението си тя овдовяла, имайки на ръцете си кърмаче, което гледала сама. По примера ѝ нейния брат Сатир, слугинята ѝ Фелицитата и Ревокат (също слуга), Саторнил и Секунд (от благороден произход) също се готвели да приемат светото кръщение. Всички те, воглаве с Перпетуя, били задържани от езическите картагенски съдии и хвърлени в тясна тъмница. По време на задържането ѝ бащата на Перпетуя я навестил като се стремял да разколебае твърдостта на вярата ѝ, събуждайки у нея майчината любов към малкото ѝ дете, като я уверявал в името на бъдещето на детето си да се откаже от вярата, обаче любовта ѝ към Христа била по-силна от всяка земна привързаност.
 
=== Видението на Перпетуя ===
Ред 41:
- Аз не се боя от него – отговорила му Перпетуя.|}}
 
[[ImageФайл:Emblematanit.jpg|мини|260п|[[Вексилум]]ът на [[Пунически Картаген]]: диск във формата на луна/рог (''[[Рогатият бог]]''), носи света.]]
 
=== Мъченическата смърт ===
Епизодът с Перпетуя и нейната слугиня Фелицитата осъдени на смърт по времето на римски Картаген предава [[Гонения на християните по време на Римската империя|гоненията на християните]]. По време на тези гонения, много юноши били хвърляни заради изповядваното от тях християнство на дивите зверове в цирка, а особеното и символичното в случая с Перпетуя и Фелицитата било, че срещу тях пуснали бясна биволица, за да ги убие с рогата си. Но зверовете не успели да ги разкъсат, поради което те били посечени с мечове и ножове, като предание даже разказва, че ръката на палача не могла да попадне в гърлото на Перпетуя и тя сама доближила меча му до шията си, за да загине геройски в името на Христа.<ref>[http://catherine.spb.ru/index.php/comments/7_march Святые мученицы Перпетуя и Фелицитата] Приход святой Екатерины Александрийской.</ref>
 
[[Константин Победоносцев]] предава в изследването си ''"История на православната църква до началото на разделението на църквата"'' раннохристиянска легенда, че бащата на Перпетуя я посъветвал да пожертва по стар пунически обичай първородната си мъжка рожба за императора, но тя отказала по християнски и по майчински (майка и&#768;ѝ била християнка). В тъмницата родила и момиченце. <ref>[http://books.google.bg/books?id=byn6AgAAQBAJ&pg=PA47&lpg=PA47&dq=%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%83%D1%8F+%D0%B8+%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=fOAp6sM4Dt&sig=cVYdUmTUJSP33fdIz-dmSQbj-Z0&hl=bg&sa=X&ei=089HU6yCEObGyQOboYGACg&ved=0CFMQ6AEwBDgK#v=onepage&q=%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%83%D1%8F%20%D0%B8%20%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0&f=false История православной Церкви до начала разделения церквей от К.П. Победоносцев] Пето обновено и допълнено издание.</ref>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фелицитата_и_Перпетуя“.