Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 19:
== Проекти ==
=== Проект на патриарх Григорий VI (1867) ===
В 1867 година патриарх [[Григорий VI Константинополски]] прави проект за решаване на българския църковен въпрос. В него българската църква е начело с „[[екзархия|екзарх]]“, в смисъла на термина, установен в православната църква след 451 година - митрополит, назначен от патриарха да управлява дадена църковна област в патриаршеския диоцез, състояща се от няколко епархии. В този проект границите на екзархията са сведени до областта между Дунав и Стара планина.<ref name="Маркова 29">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=29 |url= |accessdate=}}</ref>
 
=== Правителствени проекти (1868) ===
Революционното движение на българите в 1867 - 1868 година кара османското правителство да се заеме с разрешаване на въпроса с българската църковна самостоятелност, за да се успокои напрежението в нацията. След преминаването на Хаджидимитровата чета в 1868 година Портата излиза с два проекта.<ref name="Маркова 28"/> Те изобщо не фиксират граници на българската църква, която трябва да обхваща „православните българи, в което място на царството да се намират“. Това е безпрецедентно в историята на Православната църква. Седалището на българския църковен глава е определено да е в Цариград, което противоречи на канона, който забранява на двама архиереи да резидират на едно и също място. И двата пункта са отхвърлени от Цариградската патриаршия.<ref name="Маркова 29"/>
 
=== Проекти на смесената комисия (1869) ===
Ред 73:
Териториалният обхват на Екзархията е посочен в член № 10 от фермана:
 
{{цитат|Духовният окръг на тая екзархия ще обема [[Русенска епархия|Русенската]], [[Доростолска епархия|Силистренската]], [[Варненска и Великопреславска епархия|Шуменската]], [[Великотърновска епархия|Търновската]], [[Софийска епархия|Софийската]], [[Врачанска епархия|Врачанската]], [[Ловчанска епархия|Ловчанската]], [[Видинска епархия|Видинската]], [[Нишка епархия|Нишката]], [[Нишавска епархия|Пиротската]], [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската]], [[Самоковска епархия|Самоковската]], [[Велешка епархия|Велешката]], [[Варненска и Великопреславска епархия|Варненската епархия]] (без града [[Варна]] и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и [[Кюстенджа]], на които жителите не са българи), Сливенския санджак (без градовете [[Поморие|Анхиало]] и [[Несебър|Месемврия]]), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без [[Пловдив|главния град]] и без град [[Асеновград|Станимака]], както и без селата [[Куклен]], [[Долни Воден|Воден]], [[Долнослав|Арнауткьой ]] , [[Руен (област Пловдив)|Панагия]], [[Гълъбово (област Пловдив)|Ново село]], [[Лясково (област Пловдив)|Лясково]], [[Браниполе|Ахлан]], [[Бачково]], [[Белащица]], без манастирите [[Бачковски манастир|Бачковски]], [[Кукленски манастир|„Свети Безсребърници“]], [[Горноводенски манастир|„Света Параскева“]] и [[Белащински манастир|„Свети Георги“]]). Махалата Света Богородица в града Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между Патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред.
 
Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите.<ref>{{cite book |title= Българо-гръцката църковна распря |last= Бурмовъ |first=Т. Ст |authorlink= |coauthors= |year=1906 |publisher=Св. Синодъ на българската църква |location=София |isbn= |pages=351 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>}}
Ред 82:
 
== Последици ==
Ферманът е провъзгласен без съгласието на Патриаршията и с прибавянето на текста за допитванията - благоприятен за българите и неприемлив за гърците, османската държава продължава старата си политика на разделяй и владей и на практика продължава българо-гръцката църковна разпра, а предвидените допитвания - истилями, са по волята на османското правителство и османските местни власти.<ref name="Маркова 30">{{cite book |title= Българската екзархия 1870 – 1879 |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= София|isbn= |pages=30 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Бонева 172"/>
 
== Външни препратки ==
{{уикиизточник|Българска екзархия}}
* [http://books.google.co.uk/books?id=ITgAAAAAMAAJ&dq=%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Образ на царский ферман за решението на българский въпрос. Цариград, 1870.]
* [[:File:Grigor_Parlichev_-_Slovo_po_sluchay_objavjavaneto_na_fermanat_za_Balgarskata_Ekzarhia_08-03-1870.pdf|Слово на Григор Пърличев по случай обявяването на фермана за Българската екзархия]] (8 март 1870 г., Охрид)
 
Ред 93:
 
{{Портал|България|Гърция|Македония}}
 
[[Категория:Османски закони|Българска екзархия]]
[[Категория:Македонски въпрос]]