Филип Главеев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 20:
'''Филип Илиев Главеев''' е [[българи|български]] учител и [[революция|революционер]].
== Биография ==
Главеев е роден в 1860 година в разложкото село [[Якоруда]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Става учител в чепинското християнско село [[Каменица (квартал на Велинград)|Каменица]], където развива широка просветна дейност - създава хор, организира самодеен театър и увеличава библиотеката. По-късно е учител в селата [[Чепино (квартал на Велинград)|Баня Чепинска]], където в 1893 година е сред основателите на читалище „Чепино“, и [[Лъджене]]. Главеев поддържа връзки с [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]], изпраща парични помощи и събира доброволци на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]].<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.</ref> През декември 1895 година Главеев е делегат от Татарпазарджишкото македонско дружество на [[Втори македонски конгрес|Втория конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]].
На 10 октомври 1899 година се създава обединено дружество на селата Чепино, [[Лъджене]] и [[Каменица (квартал на Велинград)|Каменица]] с настоятелство Главеев, председател, [[Димитър Масларов]], подпредседател, Моисей Праматаров, деловодител и Иван Попниколов, касиер.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref> Домът на Главеев става пункт за прехвърляне на оръжие и хора от и към [[Разлог (област)|Разлога]]. В 1900 година Главеев е делегат на Лъдженското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref> а в 1901 година - на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Чепинското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895
В 1903 година Главеев участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], като четник на [[Иван Цончев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.oubotew-vd.org/history.html | заглавие= История |достъп_дата =2018-04-20 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Основно училища „Христо Ботев“ гр. Велинград |език= |цитат= }}</ref>
| |||