Минойска цивилизация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ връзки в хронология |
м др. |
||
Ред 1:
{{История на Гърция}}
[[Файл:Map Minoan Crete-en.svg|мини|350п|Карта на селищата в минойски Крит]]
'''Минойската цивилизация''' (или '''Критско-минойската цивилизация''') е [[егейска цивилизация]] от [[бронзовата епоха]], зародила се на средиземноморския остров [[Крит]] и развивала се между 2600 и 1100 г. пр.н.е. Тя предхожда [[Микенска цивилизация|микенската цивилизация]] и е определяна като най-ранната от този вид в Европа<ref>{{cite web|url=http://ancient-greece.org/history/minoan.html|title=History of Minoan Crete|first=Thomas|last=Sakoulas}}</ref>, като историкът Дюрант нарича минойците „първата брънка на европейската верига“.<ref>{{cite encyclopedia|year=1939|title=The Life of Greece|encyclopedia=The Story of Civilization|publisher=Simon & Schuster|location=New York|url=https://books.google.com/books?id=17sEhzZ-MokC&pg=PA21|last=Durant|first=Will|authorlink=|volume=II|page=21|isbn=9781451647587}}</ref>
Преоткрита е от британския археолог [[Артър Евънс]], който извършва археологически разкопки и проучвания в началото на [[20 век]] и нарича първоначално [[Минойска керамика|керамиката]], а след това и цялата култура „минойска“ по името на митичния цар [[Минос]], който според [[древногръцката митология]] властвал над Крит.
Ред 133:
Около 3000 г. пр. Хр. селищата постепенно се разрастват и започват да се превръщат в центрове, които се натоварват с административни функции. Натрупването на излишъци в реколтата и производството води до съсредоточаване на властта в управляващите родове, които формират родовата аристокрация. Това води до разпадане на първобитния [[родово-общинен строй]]. Съществена роля в промените играе навлизането на нови технологии в металобработването. Вероятно през 2800 – 2700 г. пр.н.е. Крит навлиза в [[Бронзова епоха|Бронзовата епоха]]. Артър Еванс е смятал, че технологията идва от [[Древен Египет|Египет]], но новите проучвания опровергават тази хипотеза. Най-вероятно тя навлиза от [[Мала Азия]] през [[Родос]].
След 2000 г. пр. Хр. в критското общество настъпват сериозни икономически и обществени промени. По-големите селища
==== Взаимоотношения между градовете ====
[[Файл:AMI - Goldene Doppelaxt.jpg|мини|250п|Двойната брадва лабрис – символ на властта на царя]]
Една от загадките на минойските градове е свързана с отношенията им един към друг. Сходствата в издигането и живота на градските центрове показват, че те са тясно свързани и представляват отделни държави с централизирана власт, ръководени от родствени
=== Разцвет ===
==== Обществени промени ====
Около 1750 г. пр.н.е. старите дворци са разрушени. Причината все още е неясна. Възможността за евентуален военен конфликт между градовете или чуждо нашествие се отхвърля от повечето специалисти, тъй като липсват
[[Файл:Crete knossos dolphins.jpg|мини|ляво|240п|Фреска с делфини в Двореца в Кносос]]
Ред 172:
=== Упадък ===
[[Файл:010607-0930-17 - Nea Kameni - Krater.jpg|мини|250п|Вулканът [[Тера]] на остров [[Санторини]]]]
Археологическите проучвания разкриват масови разрушения на дворци и сгради около 1450 г. пр. Хр. Смята се, че основна причина за този катаклизъм е изригването на вулкана [[Тера]] на близкия остров [[Санторини]], което е съпроводено с мощни земни трусове и вероятно опустошителни вълни [[цунами]], нанесли тежки поражения върху северното крайбрежие на Крит. Открити са и следи от пожари. Причините за тях все още не са напълно изяснени. Някои историци предполагат, че става въпрос за пожари, възникнали вследствие на природното бедствие, а според други градовете са опожарени от нашественици. Новите изследвания показват, че вероятно и двете теории са верни, тъй като скоро след бедствието островът е завладян от [[Микенска цивилизация|ахейските гърци]], като водеща роля в завоеванието са имали микенците.
Периодът 16 – 15 в. пр. Хр. освен с могъществото на Кносос е белязан и от появата на друга морска сила – ахейските държави от континентална Гърция, сред които изпъква [[Микена]]. Осланяйки се на непристъпните си крепостни стени и впускайки се в морската търговия, микенците бързо се превърнали в силен конкурент на минойски Крит. До 1450 г. пр. Хр. минойците все още доминират в [[Егейско море]] и поддържат властта си над крайбрежието със силния си флот. Изригването на Тера и последвалите го природни катастрофи нанасят тежък удар върху минойските градове и флот. Трудностите във възстановяването са умело използвани от микенците, които разграбват разрушените градове и скоро покоряват целия остров. Микенската инвазия слага край на минойската цивилизация, която никога повече не се съвзема от нанесения удар. Скоро градовете са изградени наново, но като микенски крепости. Вероятно нашествието се води от Микена, но в него дейно участват и много от останалите континентални ахейски държави, като Атина. Спомен за това е останал в мита за [[Тезей]], който убива [[Минотавър]]а и слага край на тежкия данък, наложен от [[Минос]] на атиняните.
Ред 188:
Още около 3000 г. пр. Хр. градовете са организирани около дворци, седалище на царската власт. Истинският разцвет обаче настъпва едва след 2000 г. пр. Хр., в т.нар. „период на старите дворци“, когато те се издигат като наистина впечатляващи здания над околния пейзаж. Минимум три от дворците са построени за кратко време един след друг – в [[Кносос]], [[Фестос]] и [[Малия (Крит)|Малия]] (Маля). Те обаче са разрушени едновременно през около 1700 г. пр.н.е. и по останките личи, че това е станало заради силно земетресение.<ref name="ДжДж">{{икона|bg}} Х.У. Джансън, Антъни Джансън/История на изкуството/том 1/изд. Елементи/2014/ISBN978-954-9414-01-9/стр.86</ref>
Дворецът в Кносос (Дворецът на Минос) има впечатляващи размери (около 24 000 m²) и е не просто сграда, а цял градски комплекс. В него се помещава както царската резиденция, така и огромен брой складове и работилници. Всъщност по-голямата част от произведенията на изкуството на минойците (ако не и всички) се произвеждат и създават именно в дворцовите работилници. Тук се прави [[Минойска керамика|изкусната керамика]], а стените на дворцовото здание са украсени с многоцветни фрески. Отделните помещения не са големи, а таваните им са ниски. Затова дворецът не изглежда много висок, въпреки няколкото си етажа. Всички колони са дървени, стесняващи се надолу и завършващи с широк, подобен на възглавница [[капител]].<ref name="ДжДж"/> Често разпространени са изображенията на двуострата секира „лабрис“ – символ на царската власт.{{hrf|Мелерш|1978|88}}
Пространството е организирано около широк централен двор. От западната страна се намират официалните зали, а срещу тях, в източната част – царските покои. Занаятчийските работилници се помещават в северната част на двореца. Всички помещения са свързани с многобройни коридори. Те изглеждали така заплетени на дошлите по-късно гърци, че думата „лабиринт“ станала синоним на много объркано място.
Ред 196:
==== Йероголифна – MMI – MMIII ====
[[Файл:Pini-plombe-orig-II2_316d_3.2.jpg|мини|200px|Ясписов печат с критски йероглифи, изложен в [[Археологически музей в Ираклио|Музея в Ираклио]]]]
Най-старата известна писменост на остров Крит е [[йероглиф]]на с корпус от 97 отделни знака, открити върху 360 обекта, повечето печати и архивни текстове. Датирани са към MM I – MM III. От корпусът текстове е съставен речник с 576 различими думи. Писмеността не е дешифрирана и представя език от неизвестна [[Езиково семейство|група]]. Много историци и лингвисти са се опитвали да правят паралели между критските йероглифи и други писмени системи на древността, на първо място шумерския [[клинопис]] и египетската писменост, но реални съответствия липсват. Наборът от символи предполага по-скоро [[Сричкова писменост|сричкова]] писменост, бидейки твърде ограничен за [[Логографска писменост|логографска]] и твърде голям за [[Азбучна писменост|азбучна]] система.
Находки с надписи на критски йероглифи са открити в околностите на Кносос, Малия и остров [[Самотраки]].<ref>Margalit Finkelberg, ''Bronze Age Writing: Contacts between East and West''. In E. H. Cline and D. Harris-Cline (eds.). ''The Aegean and the Orient in the Second Millennium''. Proceedings of the 50th Anniversary Symposium, Cincinnati, 18–20 April 1997. Liège 1998. Aegeum 18 (1998) 265-272.</ref>
==== Критско Линейно писмо А (Линеар А) – MMIb – LMIIIa ====
Ред 221:
Най-силно впечатление при минойската керамика прави огромното разнообразие от форми на изработените съдове.
Най-ранната критска керамика е доста проста и не изглежда особено впечатляващо. Тя се
[[Файл:AMI - Kamaresvase 1.jpg|мини|ляво|200п|Керамка в стил Камарес]]
Ред 237:
== Минойците в старогръцката митология ==
[[Файл:Amphora with Theseus slaying the Minotaur.jpg|мини|Старогръцка амфора, показваща битката на атинския герой Тезей с Минотавъра.]]
Първите подробни описания за историята и обичаите на минойците идват от [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] и съчиненията на античните историци. Между тях обаче стои огромна хронологична пропаст – гръцката писменост и културата на полисна Гърция се появяват около 7 века след унищожението на Минойската цивилизация. Спомените за древните критяни и тяхното могъщество остават
=== Титаномахията ===
Ред 267:
== Бележки ==
{{note|Warren_Hankey}}В таблицата са съпоставени двете системи и са дадени приблизителни [[Календарна дата|календарни дати]] по Уорън и Ханки
== Източници ==
| |||