Филотей I Кокин: Разлика между версии

В 1339 година Филотей съставя томос, директно атакуващ [[Варлаам Калабрийски]] и обобщаващ [[паламизъм|паламитската теология]] за благодатка, божествената светлина, истинската разлика между Божието битие и неговите вечни, несъздадени действия, седалището на νοῦς в сърцето или мозъка, влиянието на тялото върху душата и обратно. Трактатът има вид на колективен доктринален манифест на атонските монаси, като в началото на писмото доктрината е представена като разкриване на мистерии, съдържащи се имплицитно в Евангелието и в писанията на Отците на Църквата и разкрити експериментално на съвременниците. Последният подписал епископ Яков Йерисовски, заявява, че атонските монаси няма да приемат в тяхната общност никой, който не приема изложената в писмото доктрина. Този томос по-късно е одобрен от Влахернския синод в 1351 година.<ref name=Jugie2>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 2. The hagiorite tome |url=https://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/2-the-hagiorite-tome/ |accessdate=2016-05-06}}</ref>

 

С края на [[Византийска гражданска война (1341 – 1347)|Гражданската война]] в 1347 година и победата на Йоан Кантакузин, антиисихасткия патриарх [[Йоан XIV Калека]] е свален и на негово място на 17 май 1347 година е избран монемвасийският епископ паламист [[Исидор I Вухирас|Исидор Вухирас]]. Новият патриарх бързо се погрижва за избора на няколко нови епископи, привърженици на исихазма. Така Григорий Палама става солунски митролопит, а паламиста и кантакузинист Филотей Кокин - [[Ираклийска епархия|ираклийски митрополит]] в Тракия.<ref name=Jugie4>{{cite web|first=Martin|last=Jugie|title=The Palamite Controversy. 4. The triumph of Palamism (1347-1354) |url=https://bekkos.wordpress.com/martin-jugie-the-palamite-controversy/4-the-triumph-of-palamism-1347-1354/ |accessdate=2016-05-06}}</ref><ref name="Μέγεντορφ 239">{{cite book |title= Μελέτη των Βυζαντινο-ρωσικών σχέσεων κατά τον 14ο αιώνα |last= Μέγεντορφ|first=Ιωάννης |year=1988 |publisher=Δόμος |location= Αθήνα|pages=239 }}</ref> След събора на антипаламистките епископи през юли 1347 година, начело с [[Неофит Филипийски]], [[Йосиф Ганоски]] и [[Матей Ефески]], който обявява Исидор и Палама за свалени и отлъчени, през август новият патриарх свиква на свой ред паламистки събор, който издава свой томос. Филотей верифицира с подписа си, че разкаятелно писмо от Матей Ефески е вярно с оригинала.<ref name=Jugie4/>

 

 

 

След смъртта на Калист през август 1364 година, на 12 септември за патриарх отново е избран Филотей, който се помирява с Йоан V чрез [[Димитър Кидон]]. Императорът и патриархът се споразумяват тези, които не приемат паламистката доктрина да бъдат оставени на мира. Фанатичният паламист Филотей обаче не сдържа дълго обещанието си. В 1368 година предприема мерки срещу живеещия във Великата Лавра богослов томист и противник на исихазма [[Прохор Кидон]], брат на Димитър Кидон, който успява да отклони много атонски монаси от паламизма. Кидон е обвинен пред патриарха и призован да се придъра към официалната доктрина, но той продължава да води диспути с паламизма. В крайна сметка през април 1368 година Филотей събира Синод срещу него. Синодът се отнася деликатно с Кидон и му дава много време да се откаже от възгледите си, но Кидон остава непоклатим и на няколко пъти прикрито или открито се подиграва на съдиите си. Присъдата отлъчване е произнесена в отсъствието му, тъй като той не се явява на последното заседание. По този повод е издаден дълъг томос, който завършва с декрет за канонизацията на Григорий Палама и определя втората неделя на Великия пост за негов празник. Томосът от 1368 година слага край на поледицата от паламитски събори и бележи триумфа на паламизма в Православната църква.<ref name=Jugie5/>

 

 

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Вселенски патриарси]]

[[Категория:Родени в Солун]]