Фолксдойче: Разлика между версии

 

Понятието възниква след [[Първа световна война|Първата световна война]], когато следствие на решенията от [[Версайски договор|Версайския договор]] са коригирани границите на [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]] и [[Австро-Унгария]] много немци остават да живеят в чужди страни. Използва се като термин 60-те години на [[ХХ век]].

Съгласно трактовката на [[Дорис Берген]]<ref name = "Bergen">Bergen, Doris. The Nazi Concept of 'Volksdeutsche' and the Exacerbation of Anti-Semitism in Eastern Europe, 1939-45 Journal of Contemporary History, Vol. 29, No. 4 (Oct., 1994), pp. 569—582</ref><ref>[http://links.jstor.org/sici?sici=0022-0094(199410)29%3A4%3C569%3ATNCO'A%3E2.0.CO%3B2-B The „Nazi Concept of 'Volksdeutsche' and the Exacerbation of Anti-Semitism in Eastern Europe, 1939-45“, Doris L. Bergen]; Journal of Contemporary History, Vol. 29, No. 4 (Oct., 1994), pp. 569—582</ref>, авторството на термина „фолксдойче“ се приписва на [[Адолф Хитлер]], който, предполага се, първи и самолично използва „фолксдойче“ в меморандум на Имперската Райхсканцелария от [[1938]] година. В този документ с термина ''фолксдойче'' се определят „хора, чийто език и култура имат германски корени, въпреки, че нямат германско гражданство“.

 

 

Нацистките фундаментални идеи за [[Drang nach Osten|експанзия на изток]] още от преди Първата световна война, дават на „фолксдойче“ особена роля в немските планове за завоюване на територии в [[Източна Европа]], което е взето предвид в разработката на [[План „Ост“]].