Фотографска плака: Разлика между версии

[[ImageФайл:AGFA glas.jpg|thumbмини|фотографски плаки на AGFA, 1880]]

[[ImageФайл:Theodore Roosevelt on broken glass.jpg|thumbмини|Портрет на [[Теодор Рузвелт]] върху плака]]

'''Фотографската плака''' предшества [[фотографски филм|фотографския филм]] в историята на [[фотография]]та. Тя представлява тънка стъклена пластина с нанесена от едната страна [[емулсия]] от соли на [[сребро]]то, предназначена да регистрира и запази фотографския образ. В началото на 20 век тя постепенно излиза от употреба от фотолюбителите, тъй като е заместена от по-удобния и здрав фотографски филм. Все пак някои практикуващи фотографи продължават да я ползват до 1970-те години,<ref name="Harrow Photos - Hills & Saunders Photography Business">[http://www.harrowphotos.com Harrow Photos - Hills & Saunders Photography Business - Glass plates used until the 1970s]</ref> а в [[астрономия]]та приложението им се запазва до 1990-те. Това се дължи на високата им чувствителност -– такива плаки реагират и на съвсем малка промяна в осветлението (2%), твърди са и не се огъват, което е важно при широкоъгълни наблюдения с научна цел.

По този метод са открити редица астрономически обекти. Пионер е [[Макс Волф]], открил през 1891 г. [[астероид]]а 323 Brucia. Първият естествен спътник, открит с помощта на фотографска плака, е [[Феба (спътник)|Феба]] през 1898 г. [[Плутон (планета джудже)|Плутон]] също е открит чрез сравнение на две фотографски плаки; неговата луна [[Харон (спътник)|Харон]] е открита 48 години по-късно чрез внимателно изследване на образ на Плутон върху плака.

В началото на 1980-те използването на фотографски плаки намалява, тъй като те са изместени от [[CCD|зарядо-свързани прибори]]. CCD камерите имат редица предимства пред плаките — висока ефективност, линейна чувствителност към светлината и проста обработка на цифровото [[изображение]]. Въпреки това и най-големите CCD [[чип]]ове (например 8192x8192 пиксела) все още не могат да достигнат площта на детектора и [[разделителна способност (оптика)|разделителната способност]] на повечето фотографски плаки.