Франческо Мария Ферери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 6:
| роден-място = неизвест.
| починал-място = [[Букурещ|Чопла]], [[Влашко]]
}}
 
'''Франческо Мария Ферери''' е първият [[Никополски епископ]] от ордена на отците [[Пасионисти (конгрегация)|пасионисти]].
== Биография ==
Франческо (Франциск) Ферери e италианец, роден на 14 октомври 1740 г.
 
[[Пасионисти (конгрегация)|Конгрегацията на Светия кръст и на страданията на Исуса Христа]], членовете на която се знаят още и като ''пасионисти'', e основана през 1720 г. С благословията на папа [[Пий VI]] през 1781 г. към [[България]] поели и през 1782 г. се установили в село [[Трънчовица]] първите монаси - пасионисти, отците Франциск Ферери и Джакомо Сперандио. Пред тях се открило широко поле за работа.
 
През януари 1788 година, подтикнати да напуснат България, чрез многобройни писма от [[Павел Гайдаджийски|Павел Дуванлията]] заради войната, която Русия и Австрия са обявили на Турция и заради факта, че ферманът, с който разполагат не е валиден по време на война, свещениците преждевременно си тръгват за [[Италия]]. От 1788 до 1793 година няма представители на пасионистите в България. Отец Франческо Ферери се завръща в България през 1793 година.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/17/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A/ Отец Паоло Кортези, МИСИОНЕРИТЕ-ПАСИОНИСТИ В БЪЛГАРИЯ, СЪТРУДНИЦИ НА МОНСИНЬОР ДУВАНЛИЯ В НИКОПОЛСКАТА ЕПАРХИЯ (1782-1804)]</ref>
 
Епископ [[Павел Гайдаджийски|Павел Дуванлията]] починал в Букурещ през 1804 г. и за негов заместник бил назначен отец Франциск Ферери. На 5 август 1805 година [[Светият престол]] го издига в епископски сан. Той бил ръкоположен за епископ в [[Рим]] на 21 септември 1805 г., пристига в [[Никополска епархия|епархията]] на 20 януари 1806 година и отсяда в [[Белене]]. Можел е да разчита на съдействието на трима свещеници – мирския свещеник отец Матия Раздилович и двамата пасионисти – отец [[Фортунато Мария Ерколани|Фортунато Ерколани]] и наскоро пристигналия отец Бонавентура Федели.<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=99 ИВАН ЕЛЕНКОВ, КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И ОБЩНОСТНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ НА ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ НЕЯ ВЕРНИ ПРЕЗ ХIХ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК]</ref>
 
През 1809 г. бил принуден с голяма част от паството си да се прехвърли във [[Влашко]], дирейки спасение от безконтролната турска войска и разбойничеството след поредната руско-турска война. През 1812 г. се установил в българското католическо село [[Букурещ|Чопла]] (днес квартал на Букурещ).
 
Заразява се с чума на 30 ноември 1813 г., вследствие допира му с болни в изпълнение на пастирските си задължения. Умира през януари 1814 г.