Френска революционна армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 5:
След замяната на [[Стар ред|стария режим]] с [[конституционна монархия]] и по-късно република в периода 1789 – 92 цялата вътрешна организация на страната е подчинена на девиза „[[Свобода, равенство, братство]]“. Останалите европейски монархии първоначално възприемат революцията като поредния бунт и се противопоставят истински едва след екзекуцията на [[Луи XVI|крал Луи XVI]]. Началото на обединена опозиция срещу Франция е поставено с подписването на споразумение за отбранително-настъпателни действия през август 1791 г. между [[Леополд II]], император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] (по-известна като Австрия) и [[Фридрих Вилхелм II]]. То е възприето като национална заплаха от Законодателното събрание на Франция и на 20 април 1792 г. то обявява война на [[Хабсбурги]]те, а след няколко седмици [[кралство Прусия]] се присъединява на страната на Австрия. За оцеляването на републиката е необходима силна армия, което налага реформиране на съществуващите въоръжени сили.
 
Почти всички офицери по време на стария режим произлизат от аристокрацията. По време на бурните събития преди окончателното падане на монархията голям брой офицери напускат постовете си и емигрират, като само между 15 септември и 1 декември 1791 броят им е 2160<ref>Munro Price, „The Fall of the French Monarchy“, ISBN 0-330-48827-9</ref>. Те се присъединяват към т.нар. емиграционна (''émigré'') контрареволюционна армия на принц [[Луи V дьо Конде]]. Повечето от тези, които остават на постовете си си, са хвърлени в затвора или екзекутирани по време на якобинската диктатура и [[царство на терора|царството на терора]]. Малко на брой офицери запазват постовете си и бързо напредват в кариерата – например [[Жилбер дьо Лафайет|маркиз Лафайет]], граф Рошамбо и граф Люкнер, но и те скоро биват обвинени в симпатии към монархията и също загиват или са принудени да напуснат армията. Това означава, че на тяхно място се появяват новопроизведени офицери от незнатен произход, значително по-млади от заварените. Генералско звание получават 24-годишният Ош - син на коняр, [[Жан-Батист Клебер|Клебер]] - син на зидар, [[Жоашен Мюра|Мюра]] - син на кръчмар<ref>{{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789-1799 | publisher = Народна просвета |location=София|page = 158 }}</ref>.
 
Реформирането на армията се вижда най-добре в командването. Преди революцията 90% от командирите са аристократи, докато през 1794 те са само 3%. По време на [[Конвент]]а революционната бдителност се наблюдава отблизо от [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]], който изпраща свои емисари да наблюдават генералите. От войниците се изисква да се подчиняват не на генералите, а на правителството в Париж.<ref>Robert Doughty and Ira Gruber, ed. ''Warfare in the Western World: volume 1: Military operations from 1600 to 1871'' (1996) p 187</ref>
Ред 14:
През август 1792 г. австро-пруските сили начело с [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцога на Брауншвайг]] нахлуват във Франция с цел да възстановят монархията. Незабавната последица от инвазията е [[Въстание от 10 август 1792|щурмът на двореца Тюйлери]] на 10 август и арестът на краля. Депутатите от Законодателното събрание провъзгласяват монархията за свалена. Част от умерените политици, привърженици на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]], емигрират, а друга част се опитват да организират съпротива в провинцията. По това време има две самостоятелни френски армии – Северна в околностите на Седан, под командването на генерал [[Дюмурие]], и Източна в Мец, командвана от Келерман.
 
Към средата на септември Париж е под заплахата от превземане от нашествениците и събранието заповядва обединение на всички налични сили. Решено е двете армии да се обединят в околностите на Валми, на север от р. Марна. Там на 20 септември 1792 г. се провежда и решителното сражение - [[Битка при Валми|битката при Валми]], в което австро-пруските сили срещат сериозен отпор в и са принудени да отстъпят.
 
В същия ден по едно съвпадение започва работата си и националният [[Конвент]], в който са избрани 750 депутати. На 21 септември той приема декрет за премахване на кралската власт и установяване на [[Първа френска република]], провъзгласена официално на 22 септември 1792 г. Френската армия вече е лоялна на републиката, а не на краля.