Функционализъм: Разлика между версии

м
замяна с n-тире; козметични промени
Редакция без резюме
м (замяна с n-тире; козметични промени)
 
{{обработка|форматиране}}
Като школа или система в [[психология]]та, функционализмът има своите корени в [[Чарлз Дарвин|Дарвиновата]] теория за [[еволюция]]та, както и в психологията на [[Уилям Джеймс]]. Дарвиновото учение за естествения подбор приема, че вариациите в определен биологичен вид, които са най-способни да се адаптират към определена среда, ще оцелеят и ще продължат рода си, докато онези, които са по-малко способни да се адаптират, ще отмрат.
Идеите, изказани за първи път в психологията от Уилям Джеймс, оказват по-неспосредствено влияние върху функционализма. Той подчертава психологическата [[адаптация]] и [[приспособяване]]. Понякога [[психика]]та подпомага тялото в неговото оцеляване. В случая на разума и решаването на проблеми психичната дейност е превъзходна и осигурява оцеляването. Втори аспект от психологията на Джеймс, който е повлиял върху функционализма, е неговият прагматизъм. Идеите имат стойност само ако са полезни. Утвърждаваният от Джеймс прагматизъм е подет от [[Джон Дюи]] - първият функционалист, който го прилага към социалните проблеми и образованието.
Функционализмът възниква като протест срещу съществуващите системи. Основното му недоволство е от [[Структурализъм|структурализма]]. За функционалистите предметът на психологията са психичните процеси или функции, а не изучаването на съдържанието на съзнанието, както твърдят структуралистите. Освен това функционализмът се занимава с утилитарните проблеми на здравия разум на психологията. И накрая структуралистите поддържат, че психичните функции не се поддават на интроспективен анализ и само съдържанието на психиката може да бъде анализирано.
Въпреки че функционализмът е по-малко организиран и споен от структурализма, някои основни принципи все пак характеризират системата: