Хайнрих Рикерт: Разлика между версии

Светът на културата — човешката душа и всички собствено човешки прояви — е различен от света на природата. Това различие съвсем не е простото следствие от някаква обективна еволюция. Едно и също нещо може да бъде отнесено както към света на културата, така и към света на природата. Но в единия случай ученият търси някакъв общ закон, правило, схема, единична проява на което е даденото явление. Тогава имаме природен феномен и действаме като „природоизпитатели“. В другия всяко едно явление се обяснява като уникално, индивидуално неподвластно на една или друга обективна схема, основано не върху някакъв общ закон, а върху специфична ценност. В този случай вече работим с културното явление, с културата, която не се подчинява на природонаучните обяснителни схеми. Природонаучният метод е ''номотетичен'' (nomos) -– отнасящ към закона, а културологичният е ''индивидуализиращ'' (individum) – отнасящ към уникалната ценност. Първият е обективен, вторият — субективен.