Хвощ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 28:
** ''[[Equisetum giganteum]]''
** ''[[Equisetum myriochaetum]]''
** ''[[Equisetum hyemale]]''
** ''[[Equisetum laevigatum]]''
** ''[[Equisetum ramosissimum]]''
Ред 36:
'''Хвощовете''' (''Equisetum'') са единственият съществуващ днес [[род (биология)|род]] от отдел '''Хвощовидни''' (''Equisetophyta''). Той включва 15 вида [[васкуларни растения]], разпространени в целия свят, с изключение на [[Антарктида]] и [[Австралазия и Океания|Австралазия]]. Известни са [[фосил]]и на по-разнообразни хвощовидни растения, които съставляват значителна част от флората през геоложкия период [[креда]]. Според някои нови изследвания родът влиза в отдел [[Папратовидни]], но тази класификация не е общоприета.
Самото име хвощ произхожда от славянската дума „хвост“, която значи опашка. Такъв също е произхода на научното име на рода
Хвощовете са са [[вечнозелено растение|вечнозелени]] (тропическите видове и някои видове от умерените ширини) или изсъхват през зимата (повечето видове от умерените ширини). Повечето видове са с височина 20-150 cm, но някои достигат до 2,5 m (''[[Equisetum telmateia]]''), 5 m (''[[Equisetum giganteum]]'') и дори 8 m (''[[Equisetum myriochaetum]]'').
Ред 42:
[[Лист]]ата на хвощовете са силно редуцирани и събрани във венци по дължината на [[стъбло]]то. Стъблата са обикновено едногодишни и са единични или с разклонения от втори или от по-висок ранг. Характерни за стъблото са удължените многоръбести междувъзлия. По-голямата част на междувъзлието нараства интеркаларно. Във всеки възел има якичка от заострени редуцирани листчета, които са съединени в основата си и образуват листно влагалище. Всеки лист е с единично концентрично проводящо снопче.
Външната част на епидермиса на стъблото е повече или по-малко инпрегнирана със силициев диоксид
При Equisetum arvense и при някои други видове надземните стъбла загиват през зимата, а страничните клонки на коренищата се видоизменят в заоблени, богати на резервни вещества презимуващи грудки. От хвощовете има вечнозелени видове (например Equisetum biemale/зимен хвощ), при който надземното стъбло се запазва и през зимата.
Ред 48:
Фотосинтезата се извършва от хлорилната тъкан на стъблото, а не от редуцираните листа.
[[Спора|Спорите]] се образуват в конични стробили на върха на някои стъбла. При много видове спороносните стъбла са неразклонени, а при други
Повечето видове хвощове предпочитат влажни песъчливи почви, но някои са водни, а други
Хвощовете са връстници на плауновите растения и едновременно с тях са преживели разцвета си през каменовъгления период. Тогава много от тях били също истински дървета, които издигали величествено прешленовидно-членестите си стъбла и клони до двадесетина метра и приличали на огромни свещници.
Ред 64:
{{превод от|en|Equisetum|105344111}}
[[Категория:Хвощовидни| ]]
| |||