Хилдегард фон Бинген: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м - ден днешен
м замяна с n-тире
Ред 45:
 
=== Музика ===
Нарастващият напоследък интерес към жените в средновековната църква довежда до популяризирането на Хилдегард и по-конкретно музиката ѝ. Запазили са се осемдесет нейни композиции много повече, отколкото при други средновековни композитори. Най-известното и произведение е „Ordo Virtutum“ („Заповед на целомъдрието“), което е вид ранна [[оратория]] за няколко женски гласа и един мъжки — този на [[Дявол]]а. Създадено е, както и останалите ѝ музикални творби, за изпълнение от монахините от манастира ѝ. Текстовете на композициите са на модифициран средновековен [[латински език|латински]], уникален само за Хилдегард. За този език тя измисля много съкратени или сляти думи.
 
Музиката е [[монофония|монофинична]], създадена за акомпанимент от малък брой инструменти и [[сопран]]ови вокали. Наред с музиката, Хилдегард пише и много [[медицина|медицински]], [[ботаника|ботанически]] и [[геология|геоложки]] трактати. Създава собствена, алтернативна [[азбука]]. „Lingua Ignota“, както тя наричала езиковите си интервенции, се смята за първия изкуствено създаден език.
Ред 55:
Написва и няколко творби по виденията си: „Vitae meritorum“ ([[1150]]–[[1163]]) (Книга „за заслугите на живота“) и „Liber divinorum operum“([[1163]]) („Книга на божествените творби“) — [[теология|теологически]] разсъждения за [[микрокосмос]]а и [[макрокосмос]]а на човека като връх на божиите творения; човекът като огледало, отразяващо макрокосмоса.
 
Хилдегард написва и „Physica“ и „Causae et Curae“ ([[1150]]) и двете за целебната сила на различни природни обекти. Двете книги са известни под общото заглавие „Liber subtilatum“ („Книга за тънкостите на разнообразната природа на нещата“). Книгата следва философията на Хилдегард идеята, че човекът е най-висшето божествено творение, и че всичко е създадено, за да му служи.
 
[[Файл:Hildegard von Bingen Liber Divinorum Operum.jpg|мини|180px|„Човекът на Вселената“ - илюстрация от книгата „Liber divinorum operum“]]Нейните научни възгледи произхождат от античната [[Дервна Гърция|гръцка]] космология на четирите елемента — огън, въздух, вода и земя, с техните допълващи ги харектиристики: горещината, сушата, влага и студ, и техните съответствия в човешкото ежедневие: гняв, жизненост, флегматичност и меланхолия. Отделният човешки индивид е характеризиран от превеса на един или два от тези компоненти. В интерес на истината, използваме тези качества за характеризиране на даден човек. Болестите объркват деликатния баланс между тези качества и само консумацията на точното растение или животно, чието качество липсва, може да оправи състоянието. Ето защо, при описването на растения, дървета, птици, животни и камъни, Хилдегард се концентрира върху медицинските качества на тези обекти. Например, [[вратига]]та е топла и малко влажна, и затова е подходяща срещу компонентите, отговарящи на тези две качества — гнева и [[флегматичност]]та. Който страда от възпаление на слизестата ципа и има кашлица, трябва да го изяде, за да се излекува.
Ред 99:
 
== Вижте още ==
* [[Ема Къркби]] - изпълнител на средновековна музика, записала много от творбите на Хилдегард.
 
== Външни препратки ==