Димитър Добрев (офицер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м й ---> ѝ ; козметични промени |
|||
Ред 7:
| описание = български морски офицер
| прякор =
| роден-град = [[
| роден-страна = [[Османска империя]]
| починал-град = [[
| починал-страна = [[България]]
| преданост = [[
| въоръжени сили = [[ВМС]]
| години на служба =
Ред 26:
== Образование ==
През 1883 г. е зрелостник на реално училище в [[Москва]] (реална гимназия).<ref name="saed_1885">{{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985 | page = 97 – 98}}</ref>
През 1883 г. е приет във Военното училище в [[София]], което завършва.
Полага изпитите във Временния курс за морски офицери съответно през март 1893 г. и май 1995 г., с което придобива квалификацията на военноморски офицер<ref>ДВИА, Ф. 1027, оп. 1, а.е. 2, л. 252г.</ref>.
В периода 1896 – 1897 г. Добрев следва и завършва ''Торпеден офицерски клас'' към
През 1903 г. лейтенант Добрев е зачислен в ''Артилерийския офицерски клас'' на
== Кариера
[[Файл:Drazki Crew.jpg|дясно|мини|250п|Екипажът на „Дръзки“, „Смели“, „Летящи“ и „Строги“, начело с капитан Добрев]]
Като доброволец в чин юнкер участва в [[Сръбско-българската война]] (1885) в редовете на [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]], като командва полурота в боевете при с. Бреговица и Малово на 3 ноември. По-късно командва 11<sup>-а</sup> рота, с която участва в [[Битка при Гургулят|боя при Гургулят]], за което е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен. След войната се връща във Военното училище и продължава образованието си. Kато юнкер участва в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]]. Той е в състава на конвоя на княз Александър Батенберг при извеждането му от страната. След контрапреврата Добрев е отстранен от Военното училище, но по-късно е амнистиран, в резултат на което успява да завърши училището. <ref name="saed_1885" />
Ред 42:
През 1889 г. е произведен в първи офицерски чин [[подпоручик]] и още през същата година постъпва на служба във [[Военноморски сили на България|Флотилията и Морската част]] в [[Русе]]. През октомври 1899 г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер „[[Надежда (кораб)|Надежда]]“.
В началото на 1904 г. Добрев решава
През август 1904 г. му е разрешено да бъде командирован за практически занятия в далечно плаване с Руския императорски флот. През юни–юли 1904 г. лейт. Добрев плава с [[броненосец]]а „Николай I“ и [[крайцер]]а [[Владимир Мономах (броненосен крайцер)|„Владимир Мономах“]]. На 2(15) октомври 1904 г. Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище [[Лиепая|Либава]] на [[Балтийско море]] към [[Владивосток]]. В състава
На 15 май 1905 г. като член на екипажа на стария крайцер „Дмитрий Донски" Добрев е участник в Цушимското сражение. Същият ден крайцерът е потопен и Добрев попада в японски плен.
На [[30 октомври]] той е предаден на руските власти и отплава за Владивосток. Оттам – за Санкт Петербург, където пристига на 30 ноември 1905 г. През месец февруари 1906 г. се завръща в България.
За участието си във войната лейтенант Добрев е награден с българския орден „Св. Александър“ IV степен с мечове и с руския орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и бант „за показани от него особени подвизи на храброст и саможертва в боя с японския флот на 14 – 15 май 1905 г.“
След завръщането си в България Димитър Добрев последователно заема следните длъжности:
* Началник на ''Машинното училище при Флота на НЦВ'' (1906 – 1908 г.).
* Началник на ''Подвижната отбрана''.
* Командир на ''крайцера „Надежда“''.
* Старши адютант в ''Щаба на Флота на Негово Величество''.
През 1911 г. е уволнен от Флота на Негово
През [[Балканската война]] (1912 – 1913) е мобилизиран. В началото е назначен за началник на Семафорно-наблюдателната служба, а след това на 1.11.1912 г. е преназначен за началник на ''Подвижната отбрана''.
Капитан ІІ ранг Добрев командва отряда миноносци, който на 7-8 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер „Хамидие“, за което е награден с Военен орден „За храброст“ III степен.
По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (1913) командва българския отряд бойни (кр „Надежда" и шест миноносеца) и транспортни кораби (пет парахода на Българското параходно дружество) при интернирането им в [[Севастопол]], за да не попаднат в ръцете на настъпващия противник. На преходите и в Севастопол се изявава не само като командир, но и като дипломат.
| |||