Разлика между версии на „Електродинамика“

През 1733 г. Ш. Дюфе установява, че електрично заредените с едноименен потенциал тела се отблъскват а с разноименен се привличат. Зарядът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от ебонит – отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично заредена частица. Оказва се, че зарядът йѝ е едноименен с този на пръчката и частицата е наречена [[електрон]] - гръцкото наименование на накит . Експериментално е установено, че големината на електричния заряд се изменя на порции, а не непрекъснато. Големината на всяка порция се оказва кратна на заряда на електрона. Ето защо той е приет за [[Електрически заряд|елементарен електричен заряд]] – най-малкото самостоятелно съществуващо количество електричество, което досега е наблюдавано експериментално.