Ходило: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Male Right Foot 1.jpg|thumbмини|285px|Ходило на човек]]
'''Ходилото''' ({{lang-la|pes}}) е анатомична структура на [[крак|долен крайник]] при много [[гръбначни]], която носи [[тегло]]то и позволява придвижване.
 
Ред 5:
=== Устройство на ходилото ===
==== Костен скелет ====
[[FileФайл:Gray291.png|thumbмини|285px|[[Скелет]] на ходило]]
Човешкото ходило е съставено от 26 [[кост]]и, които поради значително по-голямата функционална натовареност са сравнително по-масивни от тези на [[ръка]]та. Тези кости са обособени в три основни групи:
* [[Задноходилни кости]] (тарзус): 7 на брой — [[скочна кост|скочна]], [[петна кост|петна]], [[ладиевидна кост|ладиевидна]], три [[клиновидна кост|клиновидни кости]] и [[кубовидна кост]].
Ред 11:
* [[Фаланги на пръстите]]: 14 на брой — пет [[проксимални фаланги|проксимални]], четири [[средни фаланги|средни]] и пет [[дистални фаланги]].
 
Задно- и предно-ходилните кости на ходилото са здраво свързани една с друга благодарение на [[става|стави]] и образуват пружиниращ свод. Най-големите стави на ходилото са ''горната скочна'' (art. talocruralis) и ''долната скочна става'' (art. talocalcaneonaviculars). Благодарение на тях човек може да заема разкрачен стоеж, да се оттласква от земята, да ходи по наклонена повърхност или да се изкачва по стръмен терен. Оттласкването от земята се осигурява от ''макарата на скочната кост'' (trochlea tali). От вътрешната страна тя е обградена от вътрешния глезен (голям пищял), а от външната - от латералния глезен на малкия пищял (malleolus lateralis).<ref name=human_body>{{cite book |title= Човешкото тяло. Учебник по пластична анатомия |last= Проф. д-р Годфрид Бамес |year=2000 |ean=954-528-211-8 |isbn=978-954-52-8211-9 }}</ref>
 
==== Мускули ====
Ред 17:
Ходилата и [[пръст]]ите на краката се движат от [[мускул]]и разположени в подбедриците, залавящи се за тях с помощта на [[сухожилие|сухожилия]], както и от по-малки мускули, разположени в самите ходила. Мускулите и връзките в ходилото, поддържащи сводовете, разпределят телесното тегло, осигуряват гъвкавост, и са четири пъти повече от костите.
 
Дългите мускули, които обслужват ставите на ходилото и пръстите, обграждат като издължен конус големия и малкия пищял. Късите мускули тръгват от самото ходило. Мускулите разгъващи пръстите се наричат дорзални екстензори, а тези които ги свиват - плантарни флексори. Основни представители на дорзалните екстензори са:<ref name=human_body/>
* '''преден мускул на големия пищял''' (m. tibialis anterior) - издига върха на пръстите и вътрешния ръб на ходилото.
* '''дълъг разгъвач на пръстите''' (m. extensor digitorum longus) - изпъва и повдига пръстите
Някои плантарни флексори са:
* '''дълъг мускул на малкия пищял''' (m. peroneus longus) - той е [[антагонист (фармакология)|антагонист]] на предния мускул на големия пищял, сваля вътрешния ръб на ходилото и върха му
* '''дълъг сгъвач на пръстите''' (m. flexor digitorum longus) - сгъва пръстите
 
=== Кръвоснабдяване ===
Ред 48:
 
== Нарушения и заболявания на ходилата ==
[[FileФайл:Flatfoot.jpg|thumbмини|[[Плоскостъпие]]]]
Когато човек се движи хрущялът играе ролята на [[амортисьор]] и осигурява плавното плъзгане на костите една в друга. С времето хрущялният слой, покриващ повърхността на ставите, постепенно се изтънява, докато накрая съвсем се разруши. За да се компенсира загубата на хрущял, по края на ставите се образуват костни израстъци, които увеличат ставната повърхност. Естественото износване на ставите на краката се ускорява при носенето на неподходящи обувки, неправилна походка, продължително статично натоварване на краката, както и от прекаленото наднормено тегло. Всичко това води до съсипване на стъпалото, неговите амортисьорни свойства се нарушават и се стига до [[плоскостъпие]] (дюстабан). Страдащите от плоскостъпие ходят, широко разтваряйки крака, разгъвайки стъпала и размахвайки ръце. При тях най-често се износва вътрешната страна на ходилото и токовете на обувките.<ref>{{cite web|url=http://orto-yambol.com/?p=17 | title=Неправилната походка предразполага към деформация на стъпалата| publisher=Ортопедични обувки. “Ямболска частна обущарска работилница” ООД | work =www.orto-yambol.com | accessdate = 2012-06-17}}</ref>
 
Влиянието на [[мода]]та, „експлоатацията“ на крака с тясна шпиц-обувка неизбежно води до подвиване на големия пръст, изпъкване на овалните костички, образуването на израстък (подутина) и възпаление на лигавичната торбичка на костта, намираща се между петата и пръстите. Постепенно започват да се [[деформация|деформират]] и останалите пръсти. Всичко това причинява изтръпване на прасците, мъчителни [[болка|болки]] в [[кръст (анатомия)|кръсткръста]]а, намаляване на работоспособността, дори понякога може да доведе до [[инвалидност]].
 
[[FileФайл:Corns.jpg|thumbмини|[[Мазол]]и на увредени от носенето на обувки ходила на съвременен човек]]
Носенето на обувки с високи токове също води до усложнения. В този случай, за да се поддържа равновесие при ходене, се стига до изместване на центърът на тежестта към предната част на ходилото, в резултат на което човек стъпва не на цялата повърхност на стъпалото, а на три четвърти от нея, увеличавайки точно там силата на теглото си. За да се запази равновесието при това положение, се налага напрягане на мускулите на краката, кръста и шията. Това води до [[главоболие]], сърдечни нарушения, задушаване и колебания на [[кръвно налягане|кръвното налягане]]. Едновременно с изместване центъра на тежестта при ходене се изменя взаиморазположението на костите, възникват деформации и ускорено износване на ставите – [[остеоартроза]]. Разтягането на връзките и налягането на разместените кости предизвикват тъпи болки в краката, понякога достигащи чак до кръста. Появяват се отоци и дори изпотяване. По-сериозни последствия могат да са [[варикоза]] и застойни явления в областта на вече изкривения таз.