Крешимир III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м й ---> ѝ ; козметични промени
Ред 28:
'''Крешимир III''' ({{Lang-hr|Krešimir III}}) е [[Хърватско кралство|хърватски]] крал от рода [[Търпимировичи]] царувал между 1000 г. и 1030 г. Той е по-малък брат на [[Светослав Суроня]]. След като Суроня поема властта през 997 г., Крешимир заедно с другия си брат [[Гоислав I]] оспорват властта му и в страната избухва гражданска война. Крешимир и Гоислав се обръщат за помощ към българския цар [[Самуил]] и той подтикнат от факта, че Суроня е съюзник на Византия и следователно негов враг, нахлува в Хърватия и опустошава [[Далмация (тема)|Далмация]] чак до [[Задар]]<ref>Љетопис Попа Дукљанина, приредио Фердо Шишић, Београд-Загреб, 1928</ref>, след което предава контрола върху завоюваната територия на двамата братя. Гражданската война продължава до преврата в 1000 г., когато бунтовниците успяват да свалят Суроня от трона. Светослав Суроня намира спасение в Унгария, където умира, а Крешимир и Гоислав си поделят властта.
 
Около 1015 г. Крешимир получава от [[василевс]]а почетната титла [[Патриций|патриций]] (patricius) изглежда като награда за проромейската си политика.
 
През лятото на 1018 г. Крешимир подновява войната с [[Венецианска република|Венеция]] в опита си да си върне загубените по времето на Суроня територии по Адриатическото крайбрежие. Но градовете по крайбрежието поискват помощ от дожа [[Отоне Орсеоло]], който се намесва и успешно отблъсква нападенията на хърватите. Островите [[Крък]] и [[Раб]] предпочитат да са под контрола на републиката и се договарят да йѝ плащат ежегоден данък.<ref> Šišić, pp. 479</ref>
 
На 1 септември 1004 г. [[Василий Войоанис]], ромейски военачалник по всяка вероятност от български произход, преминал на страната на Византия след завладяването на България<ref>Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София 1995. Стр. 262</ref>, нахлува по Адриатическото крайбрежие и пленява съпругата на Крешимир. Пленницата е отведена отначало в [[Бари]], а след това в [[Константинопол]].<ref>Rački doc. 434</ref>
Ред 46:
{{пост|крал на Хърватия|[[1000]]|[[1030]]|[[Светослав Суроня]]|[[Стефан I Крешимирович]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:Търпимировичи]]