Куява Радинович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м нейн--->неин
м й ---> ѝ
Ред 7:
През 1418 г. Остоя Котроманич починал и Стефан Остоич бил избран за нов крал, което превърнало Куява в много влиятелна личност, тъй като де факто тя управлявала заедно със сина си. Краткото царуване на Стефан Остоич било белязано от многобройните конфликти между майка му и Елена Нелипчич, които били прекратени едва когато Стефан хвърлил в затвора Елена през лятото на 1419 г. Елена починала през 1422 г. при неизяснени обстоятелства.
 
През 1420 г. Стефан Остоя бил детрониран в полза на [[Твъртко II]] и скоро след това (около 1422 г.) починал. Куява търсела отмъщение за свалянето от власт на сина си затова плетяла заговор с някои дубровнишки велможи<ref>Živković 1981, p. 103.</ref>, но усилията им да наложат на трона Вук Банич, предполагаем неин кралски роднина, не се увенчали с успех. През март 1423 г. Твъртко II изпратил гневно писмо до дубровнишките власти, че позволили на Вук Банич да се свърже с леля си Куява докато самият Вук отричал да е влизал във връзка с нея. Дубровнишките власти се опитали да я помирят с Твъртко, а също така я подпомагали финансово.<ref> Živković 1981, p. 104</ref> През 1426 г. Куява все още продължавала да заговорничи като тайно си разменяла писма с Вук Банич, но влиянието йѝ все повече намалявало. След като уредили отношенията йѝ с Твъртко, дубровнишките магистрати отказали да йѝ изплащат по-нататъшна финансова помощ.<ref>Živković 1981, p. 117.</ref>
 
Смята се, че Куява е била погребана в параклис в Бобовац, където през 60-те години на 20 век при археологически разкопки са открити тленните останки на трима души в малка гробница. Предполага се, че става въпрос за Куява, Остоя Котроманич и сина им Стефан Остоя.