Христаки Павлович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 9:
}}
'''Христаки Павлович''', с духовно име '''Хрисант''', е български [[Възраждане|възрожденски]] [[учител]] и [[писател]].<ref>Хаджийски, Иван. Христаки Павлович
== Биография ==
Христаки Павлович е роден в [[Дупница]], като '''Христо Павлов''' през 1804 г. в заможно семейство. Получава първоначалното си образование в Дупница, а след това в [[Рилски манастир|Рилския манастир]], където става [[рософор]] с името Хрисант. Между 1825 - 1828 г. учи в [[Мелник]] при учителя [[Адам Запекос|Адам Цапек]] от [[Мецово]], а между 1828 - 1830 учи в [[Сяр]] при учителя Аргириадис. Изучава древногръцките философи и се изявява, като отличен църковен певец. Завръща се в манастира и му възлагат длъжността библиотекар.
През 1831 г. по препоръка на игумена [[Йосиф Строителя|Йосиф]], заминава за [[Свищов]], където през същата година създава светско училище, в което се обучават редица видни български възрожденци,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 488.</ref> а през 1841 г. и девическо училище.
Жени се през 1833 г. за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия (Севаста). Тя също била образована и грамотна за времето си жена. Христаки Павлович умира на [[21 юли]] 1848 г. от [[холера]]. Оставя 8 деца – синове [[Димитър Павлович]], [[Николай Павлович]], Хрисант Павлович, [[Илия Павлович]], [[Павел Павлович]] и дъщери [[Мариола Високова]], Екатерина Аврамова и [[Пауника Хаджиденкова]], както и млада вдовица. За Илия Павлович поема грижа неговият роднина по майчина линия Димитър Хадживасилев, който живее в Румъния. Но както Илия, така и Хрисант и Павел умират в детска възраст.
Ред 26:
* Аритметика или научна числителница – изд. [[Белград]], 1833 г.
* Разговорник греко–болгарский за ония, които желаят греческий язик да се научат, при когото и една кратка болгарска история приложи се. Собран и сочинен от Христаки П. Дупничанина, учителя в Славено-Елинското в Свищов училище, който сега перво на свет издава го, Белград, 1835, 99 с.<ref>Мирчев, Кирил. Гръцко-български разговорници и речници през ХІХ век и тяхното значение за проучваниията на българския език, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 4, с. 38.</ref>
* Общополезен писмовник
* Месецослов
* Първа българска граматика – изд. [[Будапеща|Будин]], 1836 г.
* Канон молебен и прочее – изд. [[Букурещ]], 1841 г.
| |||