Светослав Суроня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м й ---> ѝ ; козметични промени
Ред 26:
| герб=
}}
'''Светослав Суроня''' ({{Lang-hr|Svetoslav Suronja}}) е [[Хърватско кралство|хърватски]] крал от рода [[Търпимировичи]] управлявал Хърватското кралство от 997 г. до 1000 г. Йоан Дякон, автор на „Венецианска хроника“, написана в началото на XI век на латински, го нарича ''Surigna'', възприето от хърватите като ''Suronja'' („тъмен“ или „студен мъж“), вероятно като белег за характера му.<ref>[https://books.google.bg/books?id=d489AQAAMAAJ&pg=PA23&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Sime Ljubić (1864), p.23]</ref>
 
Суроня е най-големият син на крал [[Стефан Държислав]], посочен за негов наследник още приживе и споделил управлението с него в последните години от царуването му. След смъртта на стария крал двамата братя на Суроня - [[Крешимир III]] и [[Гоислав I]] организират бунт против Светослав заради отказа му да подели властта над кралството между тримата. Те искат военна помощ от българския цар [[Самуил]], който има причини да се отзове, тъй като Суроня подобно на баща си е съюзник на Византия против българското царство. Самуил напада Хърватия през 998 г. като завладява цяла [[Далмация (тема)|Далмация]] до [[Задар]] и предава контрола върху завладените територии на Крешимир и Гоислав, с което предрешава техния превес в междуособицата им със Светослав Суроня.
 
== Война с Венецианската република ==
Царуването на Суроня било особено тежко за крайбрежните градове на Далмация, периодично разорявани от неговите сподвижници. Това ги принуждава да поискат помощ от [[Венецианска република|Венеция]] през есента на 999 г., а Венеция на свой ред сключва споразумение с Византия, което да йѝ даде право впоследствие да запази тези градове под свой контрол. Така на следващата 1000 г. венецианският дож [[Пиетро II Орсеоло]] започва военна кампания срещу Хърватия и завладява островите [[Црес]], [[Лошин]], [[Крък]] и [[Раб]]. Суроня изпраща пратеници за мир до дожа, но Пиетро Орсело отхвърля предложението и завладява също остров [[Пашман]] и след преговори дори престолнината на хърватския крал [[Биоград на Мору]]. Суроня е принуден да признае властта на Венеция над Далмация през 1000 г.<ref>Fine (1991), pp. 274-76</ref>
 
След тези неудачи е извършен преврат и Суроня заедно със семейството си бяга в Унгария, където по-късно умира.
Ред 44:
{{пост|крал на Хърватия|[[997]]|[[1000]]|[[Стефан Държислав]]|[[Крешимир III]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:Търпимировичи]]