Христо Караманджуков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 19:
}}
 
'''Христо Иванов Караманджуков''' с псевдоним '''Горчо Смитков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], общественик и книжовник<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73</ref>.
 
== Биография ==
Ред 33:
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], но е изключен заради [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в [[Белград]]. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]]. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref>
 
Делегат е на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград - мнение, което надделява сред делегатите. Караманджуков е избран за член на Управителния съвет на Матицата.<ref>{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|pages= 13 - 14}}</ref>
 
Преподава в Педагогическото училище в [[Дупница]], където го заварва [[България в Първата световна война|Първата световна война]].
Ред 53:
Умира през 1952 година.
 
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903". По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/index.html Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.]</ref><ref>[http://chernichevo.blogspot.com/2008/09/blog-post.html „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.]</ref>
 
През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) - "Христо Караманджуков и Родопите". Зоя Начева отбелязва, че "книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.".<ref>Христо Караманджуков и Родопите: доклади от научната конференция, Смолян, 2 и 3 май 2011 г. / състав. Зоя Начева, Тангра ТанНакРа, София, 2016, стр. 10</ref>
 
== Бележки ==