Христо Караманджуков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 19:
}}
'''Христо Иванов Караманджуков''' с псевдоним '''Горчо Смитков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
Ред 33:
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]], но е изключен заради [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в [[Белград]]. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската духовна семинария]]. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref>
Делегат е на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година. На събора Караманджуков поддържа становището, че Матицата трябва да има предимно стопански характер, тъй като с културно-просветните дела се занимава Екзархията. Също така смята, че седалището на организацията не трябва да е в Солун, в който има силни партизански борби, а в Цариград
Преподава в Педагогическото училище в [[Дупница]], където го заварва [[България в Първата световна война|Първата световна война]].
Ред 53:
Умира през 1952 година.
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година
През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.)
== Бележки ==
|