Христо Чернопеев: Разлика между версии

'''Черньо Пеев''', наричан '''Христо Чернопеев''' и '''Черния'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО —– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.101, 103</ref>, е капитан от [[Българска армия|българската армия]] и деец на национално-освободителното движение в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]], ръководител на [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части -– 14 часа се сражава при село [[Баялци]], като в битката загиват половината четници заедно с брата на [[Гоце Делчев]] [[Мицо Делчев]]. Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с [[Туше Делииванов]] пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода [[Благоевград|Горноджумайски]] район, където се стреми да отблъсне влиянието на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на [[Кръстьо Асенов]] и [[Яне Сандански]] участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“ в [[Пирин]] през 1901 година.

След поражението на въстанието заедно с [[Яне Сандански]] и [[Димо Хаджидимов]] участва в изработването на [[Директива за бъдеща дейност на ВМОРО|Януарската директива от 1904 година]], която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му [[Петър Китанов]] с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, [[Мануш Георгиев]] с 9 души в Петричко. В Радовишко действа [[Стамен Темелков|Стамен Георгиев]], който се подчинява на ръководството на ВМОРО<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 -– 1944 в документи, том 1 1878 -– 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.

През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 -– 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 -– 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:

Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 101 -– 110.</ref> През 1910 година Чернопеев основава [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|Българската народна македоно-одринска революционна организация]] заедно с [[Апостол Петков]], [[Тане Николов]] и др. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите [[Ичко Димитров]], Апостол Петков и [[Въндо Гьошев]]. В 1911 година след като БНМОРО и ВМОРО се обединяват заедно с [[Тодор Александров]] и [[Петър Чаулев]] е избран член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМОРО]], като запасен член става [[Александър Протогеров]] от ВМОК. Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], съставена от 145 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>. Участва в освобождението на [[Банско]], [[Разлог|Мехомия]] и [[Кавала]] заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Пейо Яворов]] и [[Лазар Колчагов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/znmt.html „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“]</ref> Спасява село [[Калапот]] от башибозук, но закъснява в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. На 24 октомври с [[Михаил Чеков]] влизат в [[Драма (град)|Драма]], а на 27 в [[Кавала]], след което е назначен за комендант на Кавала<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 -– 1916, Торонто, 2006, стр.111, 125</ref>.

| title = Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 -– 1944 г.