Хуан Карлос Фереро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 01 --> януари |
м замяна с n-тире |
||
Ред 18:
| оттеглил = 2012
| пари = $13,320,292
| победи-загуби-сингъл = 376
| титли-гш-сингъл = 1
| титли-atp-сингъл = 10
Ред 24:
| титли-itf-сингъл = 8
| позиция-сингъл = 1 <small>(08.09.2003)</small>
| победи-загуби-двойки= 4
| титли-гш-двойки =
| титли-atp-двойки =
Ред 44:
Хуан Карлос Фереро започва да тренира тенис когато е седемгодишен. Малко преди да стане професионалист през 1998 г. той стига до финала на Ролан Гарос за юноши, но губи от [[Фернандо Гонсалес]].
=== 1999
През 1999 г. той печели първата си титла от турнир от висока категория
През 2000 г. Фереро играе финал в [[Дубай]] и [[Барселона]], а в дебюта си на Ролан Гарос изненадващо стига до полуфинал, където губи от бъдещия шампион [[Густаво Кюртен]] в пет сета, а по пътя си дотам отстранява играчи от ранга на [[Мариано Пуерта]], [[Марк Филипусис]] и [[Алекс Кореча]]. Същата година помага на отбора на Испания да спечели Купа Дейвис, като във финалната среща срещу [[Отбор на Австралия за Купа Дейвис|Австралия]] побеждава в мачовете си [[Лейтън Хюит]] и [[Пат Рафтър]], а на четвъртфинала срещу [[Отбор на Русия за Купа Дейвис|Русия]] надделява над [[Марат Сафин]] и [[Евгени Кафелников]]. Стига до четвъртия кръг на [[Открито първенство на САЩ|Откритото първенство на САЩ]], където губи от Сафин, а преди това в третия кръг отстранява [[Роджър Федерер]]. Дебютира на [[Открито първенство по тенис на Австралия|Откритото първенство на Австралия]], където стига до трети кръг. На [[Летни олимпийски игри 2000|Олимпийските игри в Сидни]] играе на четвъртфинал.
=== 2001
През 2001 г. Фереро затвърждава статута си на един от най-добрите играчи на клей, като печели титлите в [[Ещорил]], [[Барселона]], [[Серии Мастърс|Мастърса]] в [[Рим Мастърс|Рим]], отново играе на полуфинал на Ролан Гарос (губи от Кюртен) и стига до финала на [[Хамбург Мастърс]]. Освен това печели турнира в Дубай и играе финал в [[Гщаад]]. Фереро дебютира на [[Уимбълдън (турнир) Уимбълдън]], където стига до третия кръг. След доброто си представяне през годината и съответно класиране в ранглистата, Хуан Карлос получава правото да участва на [[Мастърс Къп]]. В груповата фаза побеждава Кюртен и [[Горан Иванишевич]] и губи от Кафелников, а на полуфинала губи от Хюит. Завършва годината на пето място в ранглистата.
Ред 56:
2003-а е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно [[Мишел Кратоквил]], [[Николас Масу]], [[Тим Хенман]], [[Феликс Мантия]], [[Фернандо Гонсалес]], [[Алберт Коста]] и [[Мартин Веркерк]]. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от [[Анди Родик]], а преди това отстранява [[Тод Мартин]], Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и [[Мадрид Мастърс|Мадрид]] и турнира във [[Валенсия]] и играе финали в [[Сидни]] и [[Банкок]]. Става първият играч след [[Иван Лендъл]] през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на [[Алекс Кореча]] от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.
=== 2004
През 2004 г. Фереро дълго време отсъства от кортовете и затова не успява да постигне особени успехи и за първи път от пет години завършва годината извън топ 30. Годината започва добре
[[Файл:Ferrero Hamburg Masters 07 3.jpg|мини|250px|Фереро (в ляво) срещу Федерер, Хамбург Мастърс 2007, трети кръг]]
|