Царевна Миладинова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая между месец и година; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 29:
В 1874 година завършва в [[Киев]], [[Русия]]. Завръща се в българските земи и от 1874 до 1880 година преподава в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|девическото училище]] в [[Шумен]]. В Шумен става председателка на [[Женско дружество „Родолюбие“|Женското дружество „Родолюбие“]].<ref name="ЕД">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://daritelite.bg/zhensko-druzhestvo-rodolyubie/ | заглавие= Женско дружество „Родолюбие“ |достъп_дата = 2017-02-04 |фамилно_име= Николова |първо_име= В |дата= |труд= |издател= Енциклопедия Дарителство |език= |цитат= }}</ref> В 1881 година преподава в девическото училище в [[Етрополе]], а в 1882 година - в това в [[Свищов]].
 
Миладинова участва в основаването на Солунската девическа гимназия „Свето Благовещение“. В 1883 - 1884 година е директор на училището, а от 1884 до 1888 година е помощник-директор и учителка по литература.
 
В 1889 година откликва на молбата на [[Прилепска българска община|Прилепската българска община]] и организира българско девическо училище в града, на което е директор от 1889 до 1891 година. След това отново в Солун основава българско училище в [[Пиргите]]. През 1913 година се преселва в София, където по-късно умира<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.412-413.</ref>.
 
Царевна Миладинова е съпруга на [[Никола Алексиев (възрожденец)|Никола Алексиев]] и майка на професор [[Владислав Алексиев]].<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 225.</ref><ref>Кирил, патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, том 1 1878 – 1885, книга 2, Синодално издателство, София, 1970, стр. 24, 30, 111, 112.</ref>
 
== Родословно дърво ==