Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1929 година: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 11:
'''Цариградската конференция''' на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] от 1929 година е съвещание на групата националреволюционери в организацията.
 
След сблъсъка с комунистическото крило в организацията на [[Берлинска конференция на ВМРО (обединена)|Берлинската конференция]] и налагането от страна на комунистите на [[Димитър Влахов]] като член на Централния комитет и Задграничното представителство, националреволюционерите в организацията се събират през есента на 1929 година в турската столица Цариград на нова конференция.
 
Конференцията заседава в продължение на пет дни в дома на [[Михаил Герджиков]]. Присъстват [[Павел Шатев]], Герджиков, [[Георги Занков|Занков]], [[Филип Атанасов]], [[Христо Цветков]], [[Славе Иванов]], [[Петър Карчев]], [[Христо Ампов]] и [[Йосиф Кондов]]. Опит да проникне на конференцията прави и [[Лазар Поповски]], който обаче не е допуснат като сръбски агент. Очакваният комунистически представител [[Соломон Голдщайн|Черски]] не пристига. Делегатите от Егейска Македония Захо Захов, живеещ в Солун като югославски поданик и Георги Арабаджиев, служител в солунски хотел не пристигат. Не пристигат и делегатите от Вардарска Македония д-р Тома Фиданчев и Йосиф Анастасов, които обаче упълномощават да ги представляват съответно Герджиков и Ампов.<ref name="Ампов 128">Христо Ампов за участието на М. Герджиков в конференция на ВМРО (обединена) в Цариград, в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 128.</ref>
Ред 17:
Първият доклад е изнесен от Ампов като секретар на Областния комитет и засяга изключително организационни въпроси на Трета революционна област (Пиринска Македония и емиграцията). Вторият доклад е изнесен от Карчев, който се спира на идейните основи на ВМРО (обединена). Третият и най-обширен доклад е на Герджиков. В него той прави исторически преглед на македоно-одринското националноосвободително движение, на перипетиите и катастрофите му, които донасят на България и Македония Балканската и Първата световна война, разглежда поуките от тях и новите пътища за борба след войните. В докладите и на Карчев и на Герджиков се казва, че единственият път е балкански единен революционен фронт на всички национал- и социалреволюционни движения с подкрепата на СССР.<ref name="Пандев 14">Пандев, Константин. Предговор към: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 14.</ref><ref name="Ампов 128"/>
 
В резолюцията на конференцията се отхвърля правото на Берлинската да бъде наричана Първа обща редовна конференция на ВМРО (обединена), тъй като няма достатъчен брой делегати от Македония и от емиграцията. Критикува се [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] за опитите и&#768;ѝ да овладее ВМРО (обединена), дирижирането на Берлинската конференция и намесата чрез налагането на Влахов. Конференцията настоява за спиране на „[[Македонско дело]]“, който се е превърнал в орган на комунистическата фракция и за провеждане на конгрес в шестмесечен срок.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 176 - 177.</ref> Решено е екземпляри от протоколите да се пратят в СССР от Шатев, на „Влаховци“ и Черски във Виена или Берлин от Герджиков.<ref name="Ампов 128"/>
 
Като продължение на тази конференция на следната година отново в Цариград се провежда [[Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година|нова конференция]] на ВМРО (обединена).<ref name="Пандев 14"/>
Ред 25:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:ВМРО (обединена)]]
[[Категория:История на Истанбул]]