Уикипедия

Цезар Франк: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 12:
Цезар Франк е роден в [[Лиеж]], Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ [[пианист]]. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през [[1837]], отива в [[Парижка консерватория|Парижката консерватория]]. След завършването ѝ през [[1842]] той за кратко се връща в Белгия, но през [[1844]] отново се завръща в [[Париж]], където се установява до края на живота си.
 
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност -– както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист -– от [[1847]] до [[1851]] в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от [[1851]] до [[1858]] - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител [[Астрид Кавайе-Кол]] и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
 
През [[1858]] той става органист в новоосветената [[базилика]] „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от [[орган (музика)|органови]] композиции, издадена чак през [[1868]], когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от [[1872]] до края на живота си. Негови възпитаници са [[Венсан д'Енди]], [[Ернест Шосон]], [[Луи Виерн]] и [[Анри Дюпор]]. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след [[Йохан Себастиан Бах|Й.С.Бах]]. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на [[Шарл-Мари Видор]], Луи Виерн и [[Марсел Дюпре]].
 
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма -– метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху [[контрапункт]]а, използвайки [[Хармония (музика)|хармоничен]] език, типичен за времето на [[Романтизъм|Романтизма]], което показва силното му влияние от композитори като [[Ференц Лист]] и [[Рихард Вагнер]].
 
Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: ''Симфония в ре-минор'' (1886-88), ''Симфонични вариации'' за пиано и [[оркестър]] (1885), ''Прелюд, хорал и фуга'' за пиано (1884), ''Соната за цигулка и пиано в ла-мажор'' (1886) и ''Клавирен квинтет във фа-минор''. Една от най-известните му къси композиции е мотетът ''[[Panis angelicus]]'', първоначално изпълняван от [[тенор]], а днес най-често от [[сопран]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Цезар_Франк“.