Цезура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 2:
'''Цезура''' е словораздел в стиха с точно определено място. За цезура може да се говори само, когато тя е систематично прокарана в едно произведение.
В метрическото и силабическото стихосложение е словоразделител на определено място, разделящ стиха на 2 половини (полустишия), а при стих с по-голяма дължина
В силаботоническото стихосложение цезурата като правило съвпада с границата между две стъпки. Така например, в петстъпния [[ямб]] тя може да се намира след втората стъпка, в шестстъпния
Понякога цезура се нарича всеки словораздел в стиха (както в античния стих) и словоразделът между всяка стъпка.
По принцип, като силна интонационна пауза цезурата, която разделя стиха, се нарича "голяма цезура" или "медиана" за разлика от останалите ("малка цезура").
== В силабичното стихосложение ==
В българската поезия, цезурирани са силабичните стиховете на народната песен. Най-разпространеният народен размер е осмосричникът, с цезура след петата сричка, отбелязван 5+3:
Ред 25:
та тебе клета + оставих...{{Br}}
== В силаботоничното стихосложение ==
В българската поезия се среща, макар и рядко, така нареченият [[александрин|александрийски стих]], който представлява шестстъпен ямб с цезура след третата стъпка, 3+3. В александрийски стих е написан "Псалом на поета" от [[П.П. Славейков]]:
| |||