Разлика между версии на „Централен комитет на ВМОРО и ВМРО“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
[[FileФайл:VMRO razpiska na Boris Strezov 1924.JPG|мини|250п|Разписка на Централния комитет на ВМРО от 15 януари 1924, дадена на [[Георги Стрезов]] с подписа на [[Тодор Александров]].]]
'''Централният комитет''' е ръководното тяло на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], по-късно на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Революционната мрежа на ВМОРО е изградена от селски, окръжни и околийски комитети, а цялостната дейност и важните решения на организацията зависят от Централния комитет<ref>[http://www.koronal.com/doc/istoria/22.htm Националноосвободително движение на българите в Македония и Одринска Тракия (1878-1912)]</ref>.За пръв председател на ЦК е избран [[Христо Татарчев]] през 1894 година. Комитетът преустановява дейността си с разтурянето на ВМРО след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година, тогава членове на ЦК са били [[Иван Михайлов]], [[Владимир Куртев]] и [[Георги Настев (революционер)|Георги Настев]]. Успоредно с Централния комитет от 1896 година действа и [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМОРО]], закрито през 1928 година.
 
== Състав и права на комитета ==
</gallery>
 
Комитетът и изобщо организацията изпадат в криза след разкритията на [[Винишка афера|Винишката]] и [[Солунска афера|Солунската]] афери, при които почти всички главни дейци на ВМОРО са арестувани и заточени в [[Мала Азия]]. През 1900 година в будапещенския вестник „Pester Loyd“ излиза статия, по-късно препечатана в румънския „Independens Romaine“, в която за първи път са публикувани имената на членове на централния комитет. Преговорите между ВМОРО и ВМОК последвали [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] в София се увенчават с подписването на „Майското съглашение“ от 16 май 1901 година. Според него офицерите получават право да се включват в ЦК на ВМОРО и другите структури на вътрешната организация, да запазят владение над складовете за оръжие и боеприпаси по границата на България, с което на практика печелят преимущество при бъдещото решение за вдигане на въстание<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 86-87.</ref>.
 
През 1903 година на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] Централен комитет в лицето на [[Иван Гарванов]], [[Спас Мартинов]] и [[Димитър Мирчев]] взима решение за вдигане на всеобщо въстание.
 
=== 1911-1919 ===
След като ВМОРО е въстановена в началото на 1911 година [[Тодор Александров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Петър Чаулев]] са избрани за членове на ЦК, а запасни членове стават Христо Татарчев, [[Петър Кушев]] и [[Пейо Яворов]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.</ref>
 
С включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили през октомври 1915 година структурите на ВМОРО изцяло се вливат в състава на Българската армия. Така в хода на войната на практика организацията постепенно прекратява повторно съществуването си.
В началото на 1925 година се свиква [[Шести конгрес на ВМРО|конгреса на ВМРО в Сърбиново]]. За членове на ЦК са избрани [[Александър Протогеров]], [[Георги Попхристов]] и [[Иван Михайлов]], като последният оглавява организацията почти еднолично. Седмица преди [[Седми конгрес на ВМРО|конгреса на ВМРО в Крупник]] Александър Протогеров е убит по нареждане на Иван Михайлов. Оформят се група на [[Протогеровисти]]те и такава на [[Михайловисти]]те, като и двете организират свой конгрес и избират свои представители. На конгреса на ВМРО на Иван Михайлов не присъстват членът на Централния комитет Георги Попхристов и членовете на Задграничното представителство [[Наум Томалевски]], [[Кирил Пърличев]] и [[Георги Баждаров]], но въпреки това за членове на ЦК са избрани Иван Михайлов, [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]] и [[Страхил Развигоров]]. Като резервни членове влизат [[Йордан Гюрков]], [[Владимир Куртев]] и [[Иван Попевтимов]].
 
=== 1929 - 1934 ===
След конгреса започват фракционни борби в организацията, в резултат на което тя е силно обезкървавена. [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]] и [[Страхил Развигоров]] се отказват по различни причини от постовете си скоро след това. Организацията губи доверието към нея както в България, така и в Европа. През 1934 година ВМРО е забранена от правителството на [[Кимон Георгиев]]. Иван Михайлов минава в нелегалност и бяга през Турция в Западна Европа.