Чака: Разлика между версии

'''Ча̀каЧа̀ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. Съпруг на [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], дъщеря на българския [[цар]] [[Георги I Тертер]].

След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]].

Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака -– Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман.