Отваря главното меню

Промени

м
замяна с n-тире
Предполага се, че най-напред селото се е състояло от 3 махали – „Чалъ мезарлък” и „Коджа мезарлък”, населени с [[турци]] и [[цигани]], а в третата, намираща се в местността „Аслана”, живеели християните – [[гагаузи|българи-гагаузи]]. По високите части е имало дрянова гора, а в ниските – блата и мочурища. По-късно в ниското заживяли преселници и се оформила чисто българска махала.
 
Според легендата първият българин в селото е някой си Ради от Шуменско, а жена му се казвала Мънка. Турците го харесали и го взели под тяхно крило. Дали му прякора Колтук Ради. Той бил работлив и се замогнал, но имал само дъщери – нямало на кого да остави имота си. През селото минал един мургав младеж - Кара Петко от с. [[Имрихор]], Северна Добруджа. Той бил нает като аргатин (слуга) от Колтук Ради, но по-късно станал негов зет като се оженил за дъщеря му Калина. Братовчед му – Къса Петко (нисък Петко), взел другата дъщеря на Ради – Жечка и така станал родоначалник на един от големите родове в селото.
 
Повечето преселници пристигали в Къзълджилар като джелепкешани, т.е. овцевъди. През 30-те години на [[ХХ век]] в селото имало над 24 000 овце. Постепенно земеделието вземало превес над животновъдството. Започнало развитие на търговията и занаятчийството.
 
== Население ==
Според преданията в старо време селото имало три махали - две турски и една българска. Мъжете от българската махала бръснели главата си и оставяли кичур коса върху нея, а жените носели [[шалвари]], но върху тях слагали [[фуста]]. Това били [[гагаузи]]те, коренното население на този край, наследници на [[прабългари|старите българи]]. Гагаузите се православни [[християнство|християни]], говорещи [[гагаузки език|гагаузки]] език.
 
Най-старите родове в Червенци са тези на Къса Петко, на дядо Трифон, на Велико Бобадалията, на Коджа Андон. Всички тези родове са дошли от [[Северна Добруджа]] и са имали за домашен език гагаузкият. Родовете преселени от южна България имали за домашен език българския. Това са Топаловите, Карагочевите, Каишевите и др. В селото има и родове от централна България - от [[Област Велико Търново|Търновско]] са Сароловите, от [[Област Габрово|Габровско]] - братята Начко и Пейо. От [[Преслав]] пък е родът на дядо Дяко.<ref>Петко Близнаков, Път през три епохи - из историята на с. Червенци, Варна, 1989.</ref>
 
=== Етнически състав ===
== Книги ==
 
* П. Близнаков, '''Път през три епохи - из историята на с. Червенци'''. Варна, 1989.
 
== Външни препратки ==