Черноризец Храбър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.187.119.4 (б.), към версия на Пища Хуфнагел |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 34:
Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н. „Лаврентиевски сборник“ (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: „О писменехь чръноризца храбра“. Калайдович я е публикувал в забележителната си книга ''Иоанн, экзарх Болгарский'' (Москва, 1824 г.) с палеографски снимки. <ref>[https://docs.google.com/file/d/1WFVu7OmLUIaon5mhRMMY39Ph1cahnf5aACEvJaaSKG9I2RfpnFD8zTlg_J-A/edit?hl=en За буквите на Черноризец Храбър според ''Иоанн, экзарх Болгарский'' на К. Калайдович]</ref>
''„За буквите“'' е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с „Беседа против богомилите“ от [[Презвитер Козма]], които са изградени в завършен полемически стил и дават значителна представа за епохата.
Това популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е посветено на защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и техните поддръжници в България.
Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като ''монаха'' (''носещ черна риза'') ''Храбър''. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар [[Симеон Велики]] от времето, когато е бил монах, преди да заеме престола, и че той е ползвал този псевдоним и по-късно. Вероятната причина за създаването на произведението „За буквите“ е [[Църковен събор (поместен)|Преславският църковно-народен събор]] от [[893]] г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел, след като е освободен от монашеския обет.
Според проф. Трендафил Кръстанов старобългарските автори [[Йоан Екзарх]] и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за „Черноризец Храбър“]</ref>
=== Творчество ===
В литературата съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър се причислява към ораторската проза. То представлява публицистична полемика
=== Признателност ===
Ред 52:
* Стара българска литература, Ораторска проза, Л. Грашева, София 1982
* Из старата българска, руска и сръбска литература, Б. Ангелов, София 1967
* [http://www.nlr.ru/fonds/manuscripts/images/rus/54_b.jpg Цветна фотография на ''Лаврентиевския сборник'', отворен на страницата с началото на трактата
* [http://pechatnyj-dvor.su/texts/xrabr.htm Текст на трактата
* [http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Tschechien/IX/Slav_pis/frametext3.htm Текст на трактата
* [http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/index.htm За Черноризец Храбър на сайта pravoslavieto.com]
Ред 63:
{{Преславска книжовна школа}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118859846|LCCN=n84204753|VIAF=250220783|ISNI=0000 0003 7083 4732}}
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Български средновековни книжовници]]
| |||