Чета на Таньо войвода: Разлика между версии

В крайна сметка са сформирани 2 чети -– западна под ръководството на [[Христо Ботев|Ботев]], и източна, предвождана от беглеца от [[Диарбекир]] [[Таньо Стоянов|Таньо Стоянов Куртев]], наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски. По-малката чета е насочена от Христо Ботев и [[Никола Обретенов]] от [[Турну Мъгуреле]] към [[Олтеница]], откъдето да нахлуе и да подпомогне въстанието в източните български земи, докато другата чета прави същото на запад.

|| 1. ||[[FileФайл:T_Stoyanov.jpg|35px]] || [[Таньо Стоянов]] || Сливен || войвода|| убит

На [[27 май]], единадесетия ден от стъпването на българска земя, при силен дъжд четата е обкръжена на височината Керчан баир. Отрядът е разпокъсан на малки групи комити, двама от които падат убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повежда хората си в опит за отстъпление, но в подножието на хълма са забелязани и влизат в ръкопашен бой. Според устното предание, при Керчан баир, за да могат другарите му да се оттеглят към Балкана, Таньо Войвода започва неравен ръкопашен бой с османците, в който посича шестима врагове с [[ятаган]]а си докато сам не пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна по пазарите из околните села за сплашване на местното българско население. Знамето на четата, шито от Ника Николова и Стефка Стоянова, сестра и племенничка на Стефан Заралията, е изпратено като трофей в [[Цариград]]. След битката оцелелите Таньови другари са преследвани и голяма част от тях са заловени, изтезавани и затворени. Някои доживяват [[амнистия]]та от август 1876, но четирима от комитите са заточени и се завръщат едва след [[Освобождение]]то на [[Княжество България|България]].

Днес ежегодно в края на месец май от [[Тутракан]] започва ''Национален поход „По пътя на четата на Таньо войвода”'', дейност по Проект № BG051PO0001-4.2.03/29 "По следите на миналото за достойно бъдеще" по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси”. В продължение на три години походът се провежда под патронажа на [[Вицепрезидент на България|вицепрезидента на Република България]] [[Маргарита Попова]]. За четири дни походниците извървяват 220-те километра от бойния път на четата през [[Тутракан (община)|общините Тутракан]], [[Исперих (община)|Исперих]], [[Разград (община)|Разград]], [[Ветово (община)|Ветово]], [[Цар Калоян (община)|Цар Калоян]] и [[Попово (община)|Попово]]. Походът е със статут на национален и е организиран с активното участие на тези общини и на музеите в тях и със съдействието на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Преди него се провежда национален ученически конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка, свързани с личността и делото на Таньо войвода и неговата чета. През 2014 в редиците на похода по целия му маршрут се включват 389 ученици и учители, а освен тях граждани и потомци на четниците.

* Борис Илиев, ''"От Пожарево, Тутраканско до Априлово, Поповско -– По пътя на четата на Таньо войвода от 1876 г.",'' Културно-просветно дружество "Родно Лудогорие" 1996 г.