Чешлянци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м km без точка
м замяна с n-тире
Ред 20:
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
 
Село Чешлянци е старо средновековно селище. В турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка [[джизие]] от [[войнуци]]те в Кюстендилския [[санджак]], са записани селата Горна чешне с 24 ханета и Долна чешне - с 8 ханета.
 
в където фигурира с името Обри дол и 9 данъкоплатци.
Ред 26:
Село Чешлянци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Църква (сграда)|Късносредновековна църква]]. Намира се на 2 км северозападзно от кметството, в гробищата на махала Вишорица. Малка еднокорабна и едноапсидна църква с вътрешни размери 8 Х 4 м. с дебелина на зидовете - 60 см. Стените са градени от ломени камъни и кал. Запазената им височина е около 0,60 - 0,80 м.
 
== Личности ==
Ред 34:
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.466-472;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.701;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.44;
== Външни препратки ==
{{Община Трекляно}}