Шлюп (тип ветрилно стъкмяване): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с --със пред с, з
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Шлюп|Шлюп (пояснение)}}
[[FileФайл:Sail plan sloop.svg|thumbмини|200px|Схема на [[ветрилно стъкмяване|ветрилата]] на шлюп, с [[гафел]]ен [[грот]].]]
'''Шлюп''' ({{lang-en|sloop}}) – установен към средата на [[19 век]] тип косо [[ветрилно стъкмяване]] с една [[мачта (корабоплаване)|мачта]] и две основни ветрила, предно ([[стаксел]]) и задно – (съответно, [[грот]]).
 
Ред 7:
В началото на 20 век за шлюпа в Европа се допуска да има само един [[стаксел]], а в Америка – един или два стаксела. Като второстепенен признак, зависещ от броя на предните ветрила, служи разположението на мачтата в района на 1/4 от дължината по конструктивната [[водолиния]] (КВЛ) от носа при шлюпа. Шлюповете, за разлика от [[Тендер (ветроход)|тендерите]] могат да имат само постоянен [[бушприт]].
 
Маневрените характеристики на шлюпа са по-добри, отколкото при тендера. Затова и поради всеобщото признаване на предимствата на удължените ветрила тендерите почти престават да се строят. От този момент бермудският шлюп става господстващ вид стъкмяване. В неговото развитие за последните петдесет години следва да се отбележи тенденцията за увеличаване на височината на стаксела. Днес повечето шлюпове имат топов стаксел или стаксел с височина 3/4 7/8 височината на ветрилата. Мачтата при това се премества по-близо към средата на дължината на яхтата.
 
От 20 век повечето от малките спорнти ветроходи са снабдени с бермудски шлюп.