Шпицкоманда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Шпицкоманди''' се наричат доброволчески [[паравоенни]] формирования, участвали съвместно с войската и полицията в потушаването на [[Септемврийското въстание]] през [[1923]] година. Участниците в тях са наричани '''щпицкомандаджии'''. Името идва от острите върхове на обувките
Основание за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската [[милиция]] от решение на Междусъюзническата военна комисия в [[България]] от [[1920]]. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923 г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. Действието на шпицкомандите е в разрез с първоначалното решение, тъй като според него "''Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели''"<ref name="sbornik">Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в ''Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923 г. Документи и материали." том 2, изд. 1983''</ref>. През 1923 година обаче е издадено специално разрешение на Междусъюзническата военна комисия за мобилизиране на допълнителен контингент "граждани доброволци". Главна роля в тези формирования играят запасните офицери и войници<ref>Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, София 2000, с. 55</ref>.
В Септемврийското въстание доброволните отряди се отличават в отбраната на [[Берковица]] на 24 септември 1923 и на [[Лом]]
Документирани са случаи на жестоко отношение на шпицкомандаджии срещу пленени въстаници и мирно население.<ref>[[Николай Христозов (писател)|Николай Христозов]], "По дирята на безследно изчезналите", С., изд. 1984, страница 15-16</ref> Изстъпленията на шпицкомандата на полковник Кузманов на [[5 септември]] 1923 в село [[Георги Дамяново|Лопушна]] вдъхновяват [[Антон Страшимиров]] да напише произведението си "Хоро". Тогава полковникът заповядва на селяните да играят хоро около натрупаните на площада трупове на убити въстаници и да плюят върху тях.<ref>Милан Миланов, "От Петрохан до Лом", Монтана, изд. 1973</ref>
== Бележки ==
<references/>
| |||