Щит (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 20:
Крепостта е превзета от кхан [[Крум]] в [[813|813 г.]] което е отбелязано с триумфална колона, наред с колоните с имената на останалите крепости взети от българите тогава, изписани в алеята колони на победите в столицата [[Плиска]].<ref>Бешевлиев, Веселин [http://www.promacedonia.org/vb/vb_8.html "Прабългарски епиграфски паметници", София 1981, стр. 99]</ref> Надписът е отчупен в края на името и то присъства така {{lang-el|'''ΣΚΟΥΤΑΡ...'''}}<ref>{{Cite book|title = Първобългарски надписи|last = Бешевлиев|first = Веселин|editor=|year=1992|location=София|page= |language = bg|url = http://www.promacedonia.org/vb3/vb_pril_2.htm|chapter= образ 94, Приложения 2. Триумфални надписи, №№ 16—40)}}</ref> Проф. Бешевлиев възстановява надписа като: ''+ Κάστρον Σκουταρίου'' по аналогия с други подобни надписи върху триомфулни колониот Плиска, засягащи превзети византийски крепости.<ref name=":0">{{Cite book|title = Първобългарски надписи|last = Бешевлиев|first = Веселин|editor=|year=1992|location=София|page=160 |language = bg|url = http://www.promacedonia.org/vb3/vb_pril_2.htm|chapter= }}</ref>
В мемоарите на византийската принцеса [[Ана Комнина]] (ХII в.) се споменава ''„...едно селище на име Скутари, на осемдесет стадии от Адрианопол"'' (80 стадия = ок. 15 km).<ref>Anna Comnenae, Alexias. Х.2.
С падането под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] името е преиначено на ''Юскюдар'', ''Искидер''. Към 1675 година Юскюдар е център на [[нахия]], [[вакъф]] на покойния Синан паша – зет на султан [[Баязид II]]. По това време местните [[българи]], жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до [[кадия|кадиите]] в [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Одрин]] бегълците да бъдат издирени и върнати.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.</ref>
Ред 37:
Църквата „Света Богородица“ е построена през 1792 г. След [[9 септември 1944]] г. църквата бива изоставена и чак след 2000 г. е реставрирана и отворена отново.
Източно от селото, между селата Щит и Пашово, се намират останките на стара турска баня, за която се предполага че е построена по римско или византийско време, а впоследствие поддържана и използвана до ХIХ в., по сведения на местните жители. Там е имало и джамия, разрушена след освобождението на селото. По спомени на местни жители, през тази долина е минавал търговски път от Одрин за Ямбол, като комплексът е ослужвал пътниците.
== Редовни събития ==
Ред 48:
{{Община Свиленград}}
[[Категория:Община Свиленград]]
[[Категория:Села в област Хасково]]
| |||