Щраус: Разлика между версии

През вековете перата от щраус са означавали голямо богатство. С течение на вековете по-търсена стока става кожата от щраус. Щраусът е познат на човека от хиляди години -– от времето на [[Вавилон]]ската цивилизация, [[Египет]] и [[Асирия]]. Най-ранните спомени за щрауса в Южна [[Африка]] датират от [[1775]] г. от пътешественици в ранните векове. Според тях, много фермери притежават питомни щрауси, които се разхождат свободно.

Към запад в [[Мавритания]] и [[Рио ди Оро]] е позната четвъртата форма -– ''Struthio camelus spatzi''.

Щраусите са [[полигамия|полигамни]]. Регистрирани са променлив брой женски образуващи [[харем]] на един единствен мъжкар, но това може би е в резултат по-скоро на разлика в наличността на женски, отколкото расови. Гнездото е плитка изкопана яма в пясъчна почва и в него снасят яйца всички женски на един мъжкар. Броя на яйцата за един сезон варира от 40 до 60, като всяка женска снася, обикновено по едно през ден. По отношение на структурата и размера си яйцата се различават за отделните подвидове. Средния размер е около 15 cm дълги и 13 cm широки, с тегло около 1,4 % от това на женската носачка (1,5 -– 2,2 кг). Инкубационният период е около 40 дни. През нощта мъти мъжката птица, но през по-голямата част от деня женските поемат грижата. Голям процент от яйцата не могат да се излюпят в дивата природа.

Месото на щрауса е близко до качествата на телешкото, но е с по-ниско съдържание на мазнини и [[холестерол]]. Щраусите имат най-добрия коефициент на ефективност на фуража -– 3,5:1, т.е. 350 кг храна биха дали 100 кг месо (за сравнение при рогатия добитък е 6:1).

Черупката на яйцето е много твърда благодарение на дебелина около 1-1,5 mm. Може да се използва за направата на фигури или върху нея да се нарисуват различни мотиви -– икони, смешни личица и т.н.