Щърбово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 23:
 
== География ==
Селото е разположено в областта [[Долна Преспа]], недалеч от [[Преспанско езеро|Песпанското езеро]], в подножието на планината [[Баба (планина)|Баба]]. Селото се дели на две махали - Горно и Долно село.
 
== История ==
В ΧΩ век в ''Щърбова'' са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Щърбово има 114 жители [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|242}}</ref> Църквата „[[Свети Атанасий (Щърбово)|Свети Атанасий]]“ е от края на XIX - началото на XX век.<ref name="Палигора 26">{{cite book |title= Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |year= декември 2011 |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола |pages= 26 |url= http://www.resen.gov.mk/content/Студија%20за%20манастирски%20туризам%20на%20Баба%20Планина.pdf }}</ref>
 
В началото на ΧΧ век жителите на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Щърбово има 152 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.</ref>
Ред 32:
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.15</ref>
 
В 1929 година югозападно от старото село, на една височинка е построена църквата „Свети Димитър“ - малък еднокорабен храм с полукръгла апсида.<ref name="Палигора 27">{{cite book |title= Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина |last=Палигора |first=Ристо |year= декември 2011 |publisher=Центар за развој на Пелагонискиот плански регион |location= Битола |pages= 27 |url= http://www.resen.gov.mk/content/Студија%20за%20манастирски%20туризам%20на%20Баба%20Планина.pdf }}</ref>
 
Днес Горно Щърбово е изоставено, а в Долно село има 62 къщи.<ref>Филиповски, Јонче. „Штрбово, Гордост наша“. 1998.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 184 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>