Яни Попов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 6:
| починал-място = [[Ивайловград]], [[България]]
}}
'''Яни Попниколов Янев''', известен като '''Яни Попов'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
Ред 13:
Яни Попов учи в родното си село, а по-късно учи занаят и работи в Лозенград. Присъединява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] от 1900 година за кратко е четник при [[Лазар Маджаров]], след което се установява в [[Бургас]]. Подпомогнат и от други бегълци от [[Тракия]] Яни Попов започва работа като кантонер по железопътната линия [[Бургас]] – [[Поморие]]. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и “смъртни дружини”.
[[Файл:Yani Popov Family.jpg|ляво|мини|200п|Семейството на Яни Попов: майка му Параскева (вляво), съпругата Митра (вдясно, сестра на [[Константин Петканов]]) и децата.]]
[[
На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и [[Дико Джелебов]] ги отблъскват. При изтегляне от района на конгреса четата на Яни Попов попада на засада. Благодарение на помощта на четата на [[Цено Куртев]] турците са принудени отстъпят. Двете чети известно време се движат заедно, а по-късно се разделят. В тази битка турците дават двама убити.
На 5 срещу 6 август в навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], преди залез слънце, в [[Кавакли]] пристига майка Парашкева - Карахадърската попадия, майката на Яни Попов. Плъзва слуха, че и Яни е наоколо, за да се предотврати предателство са изпратени куриери да съберат четниците и “смъртните дружини” от селата и да ги поведат към центъра на [[Ениджия]]. Удрят камбаните, събират хората от селото и наказват предателите.
След потушаването на въстанието Яни Попов действа с четата си из Странджа до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През 1904 г. войводата участва в тракийския [[Варненски конгрес на ВМОРО|конгрес във Варна]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 137.</ref>. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в [[Ивайловград|Ортакьой]]. Участва в създаването и изграждането на [[Тракийска организация|Тракийската организация]] в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.
| |||