Апостол Петков: Разлика между версии

Апостол Петков е роден в голямото гевгелийско село [[Боймица]] (днес Аксиуполи, Гърция), дало името си на целия район между планината [[Паяк (планина)|Паяк]], [[Вардар]] и [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]] - – [[Боймия]].<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 736</ref> Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му [[Андон Терзиев]] загиват като четници на ВМОРО<ref>Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.75</ref>, а според гръцки източници [[гъркомани|гъркоманският]] капитан [[Гоно Йотов]] му е първи братовчед.<ref>[http://www.iospress.gr/ios2000/ios20001126b.htm "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000]</ref>

Апостол Терзиев остава неграмотен и първоначално работи като кантонер по железопътната линия [[Солун]]-[[Скопие]], но през 1892 година излиза хайдутин и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в [[Гевгели]]йско и [[Ениджевардар]]ско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро. По същото време в Боймията се появява и друга хайдушка чета - – тази на [[Иванчо Карасулията]].

=== Във ВМОРО (1897 - – 1903) ===

[[Картинка:Apostol Petkov cheta.jpg|мини|300п|Четата на Апостол Петков - – прав най-вляво, до него е [[Павел Граматиков]].]]

През 1897 година [[Дамян Груев]], един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и [[Спиро Карасулски]] и в същия ден свещеник [[Стамат Танчев]] покръщава тримата хайдути и те влизат като терористи в редовете на ВМОРО.<ref>„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 54, ISBN 9549514560</ref>

След като извършват няколко убийства над предполагаеми шпиони, преследвани от властите на 15 септември 1897 година Карасулията, Апостол Петков и [[Спиро Карасулски]] стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от [[Куфалово]]. Войвода е Карасулията с подвойвода Апостол Петков, а малката чета е въоръжена от [[Аргир Манасиев]] в [[Смоквица]]. Към средата на февруари към четата им се присъединяват и [[Гоно Балабанов]] от Сехово и [[Павел Граматиков]] от [[Кониково]],<ref>„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56 – 57, ISBN 9549514560</ref> [[Стойко Христов]] от Карасуле, [[Лазар Делев]] от [[Ореховица (дем Пеония)|Ореховица]], [[Гого Киров]] и Мито Яков Хаджията от [[Мутулово]], [[Никола Щерев (революционер)|Кольо Мъжкото]] от [[Богородица (дем Лъгадина)|Богородица]] и Коста Мусевски от [[Костурени|Костурино]]. За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.</ref>

{{цитат|Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.<ref>„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 57, ISBN 9549514560</ref>}}

В края на юни 1898 година четата се разделя на две, като Иванчо Карасулийски поема Гевгелийско, а Апостол Петков - – Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука, което не се одобрява от лидерите на ВМОРО. Даме Груев дори настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители и, за да са стегне дисциплината, в района е изпратена четата на [[Михаил Апостолов]]. Апостол Петков стои в неговата чета до април 1900 година, след което се отделя със 7 души.<ref>[http://promacedonia.com/bmark/lm_voevodi/2_1.htm Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, МНИ, София, 1927, стр. 56]</ref>

За да си върнат доверието на ЦК в края на 1898 година Карасулията и Апостол войвода получават задача да ликвидират околийския лекар грък [[Димитриос Кивернидис]], смятан за един от най-големите шпиони в Гевгелийско. Двамата убиват Кивернидис през ноември.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354 - – 356.</ref>

Четата на Апостол войвода дава няколко сражения при селата [[Геракарци]], [[Либахово]] и [[Тушилово]]. На 8/22 март 1900 година<ref>[[Дъглас Дейкин|Dakin, Douglas]]. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 96.</ref>, Апостол Петков с 14 четници отсяда в две къщи в родното му Боймица. Четата е предадена от гъркоманите от село Крива Ичо Пинчев и Туше Бакалов и още вечерта на 9/23 март е обградена от войска от Гевгели и Енидже Вардар и башибозук. След целодневно сражение на 10/24 март през нощта четата успява да се оттегли към Паяк. В сражението загиват братът на войводата Тано Петков, секретарят на четата [[Атанас Тодев]] и четникът Димитър Чавдаров, както и гъркоманският поп Никола Ринчев. Четниците Ичо Проичков (Пройчаков) и Мицо Метракулията са ранени, заловени и затворени в [[Еди куле]], където Проичков умира.<ref>„Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005, стр. 71- – 72, ISBN 9549514560</ref>

През лятото и есента на 1900 година четата действа в Гевгелийско, като през този период има сведения за две сражения с турската войска - – на 20 август и 2 септември при село Горгопик, Гевгелийско и на други места. По това време четата включва само 8 четници.<ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издателство „Марин Дринов“, стр. 341</ref> В края на 1900 година Апостол заминава за България, за доставка на оръжие.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 357 - – 358, 367.</ref> През лятото на 1901 година Апостол войвода провежда кампания срещу дерибействащите албанци пъдари, предупреждава цивилните агенти, че ще убива всеки албанец, който би дошъл да бъде пъдарин или да пасе овцете си в неговия район и убива няколко от тях.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref>

Апостол Петков получава нареждане от Централния комитет на ВМОРО на 17 юни 1902 година да обезоръжи Иванчо Карасулийски, който е преминал към [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и агитира за повдигане на въстание. Стига се до престрелки между двете чети, но благодарение на местното население войводите се помиряват в село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]]<ref>Шалдев, Христо. Из революционните борби в Паяк планина, Илюстрация Илинден, кн. 6 (36)</ref>, а на 28 юни 1902 година водят сражение на Гъндач срещу турски аскер. По-късно Апостол Петков и Павле Кониковски обезоръжават върховистката чета на [[Атанас Орджанов]].<ref>Ванчо Ѓорѓиев, Смрт или Слобода, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает 1893 - – 1903 година, Табернакул, Скопје, 2003.</ref> През ноември Павле Кониковски заболява и умира, като остават съмнения, че е отровен от завист от Апостол Петков<ref>Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).</ref>. В създалата се ситуация братята [[Лазар Доямов|Лазар]], [[Гоно Доямов|Гоно]], [[Димитър Доямов|Димитър]] и [[Траян Доямов|Траян]] Доямови се отцепват от четата на Апостол, а по-късно преминават на страната на гръцката пропаганда в Македония<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 238.</ref>.

{{цитат|Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го укичи с най-изразителното име — – Ениджевардарско слънце — – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.<ref name="silyanov"/>}}

Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на [[гърцизъм|елинизма]] и приемат върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Към 1903 година гъркомани остават единствено в [[Гумендже]] и в селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]] и [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рpрр. 102- – 103.</ref> Налага сериозна дисциплина в района си като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по своя преценка и събира данък от [[бубарство]]то.<ref>Писмо от гумендженския гръцки учител Георгиос Ладакаку до солунския митрополит [[Александър Ригопулос|Александър]] от 2 юни, 1904 г. в: Οι απαρχές του Μακεδονικού Αγώνα 1903- – 1904, 100 έγγραφα από τα αρχεία του Υπουργείου των Εξωτερικών της Ελλάδος (Θεσσαλονίκη: Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, 1996), σσ. 177- – 179 (също в: Χρήστος Ίντος, Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα, σ. 180, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (ανάκτηση 4-1-2010)])</ref> Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар<ref>Шалдев, Христо. Из революционните борби в Паяк планина, в: Илюстрация Илинден, бр. 44</ref> и в Гумендже през септември 1905 година, докато града не напусне гръцкият лекар [[Ангелос Сакелариу]], който е и лидер на гръцкия комитет. Вследствие градският пазар е затворен, а българските, гръцките и турските търговци търпят големи загуби.<ref>Рапорт Н:1650 от Българския княжески търговски агент в Солун от 16.09.1905 г., в: Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - – началото на XX век), София, 1995, стр. 65, 81.</ref> При лошо отношение спрямо местните българи Апостол войвода редовно изпраща заплашителни писма до собствениците на чифлици, каймакамина и мюдюрите в казата.<ref>Петров - – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 78- – 79.</ref> През 1905 година изпраща писмо до българския екзарх [[Йосиф I Български]], в което заплашва да убие председателя на българската екзархийска църковната община в Енидже Вардар [[Никола Шкутов]]:

[[File:Zname Enidzhe.jpg|ляво|мини|300п|Знаме ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 г. по указание на Апостол Петков. На 20 юли 1903 г. в село Корнишор, пред него се заклеват 250 четници от Енидже-Вардарскте чети на Апостол Петков, Иванчо Карасулията и Кръстьо Асенов. След въстанието знамето е спасено от отец Димитър Джутев от българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в селото. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 г. в [[НВИМ]].]]

Апостол войвода разделя голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода, влиза в сражение в полето със 110 войници край село [[Рамна (дем Пеония)|Рамна]], в което загиват един четник и един войник. След четири дни, на 12 септември четите на Апостол, Иванчо Карасулията и кукушката чета на [[Гоце Нисторов]], общо 103 души, [[Бой при Гъндач|се сражават на връх Гъндач]] в Паяк с 1200 турски войници. На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива,<ref name="petrvo.66"/> с 80 души войници, в което загиват двама четника и четирима войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и [[Трайко Гьотов]] в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.<ref>[http://www.promacedonia.com/ilpr1968/ilpr1968_6.html Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“1903 – 1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 142- – 143.]</ref>

=== Борба с гръцките андарти (1904 - – 1908) ===

След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 година се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] в района на Ениджевардарското езеро. До началото на сблъсъците Апостол войвода се разпорежда в шест колиби около [[Жервохор]], а оттам фактически контролира околните села и цялата долина между [[Бер]] и [[Солун]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>.

Според гръцки източници нарежда нападение на 19 юли 1904 година над град Гумендже, при което са запалени около 30 къщи на стойност 15&nbsp;000 лири,<ref>Χρήστος Ίντος, ''Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα'', σ. 187, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (посетен на 4-1-2010)]</ref> а на 28 август 1904 година пак по негово нареждане е убита гъркоманската учителка [[Велика Трайкова]] от [[Градобор]] със семейството и&#768;.<ref>Ερατώ Ζέλλιου-Μαστοροκώστα, "Αγωνιστές„Αγωνιστές του Μακεδονικού αγώνα από τον Ταξιάρχη (Λόκοβη) Χαλκιδικής,"“ ''Μακεδονικά'' 24, (1984):253- – 254, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonika_24/Mastorokosta.pdf (посетен на 4-1-2010)].</ref> През лятото Апостол войвода и [[Христо Аргиров]] организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват [[Негуш]]<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 165- – 166.</ref>.

Отново заминава за България в края на 1904 година. В това време братовчед му и десетар на четата [[Андон Терзиев]] залавя и обесва гръцкия учител и деец на гръцката пропаганда [[Яни Пицула]].<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 297</ref> На 4 декември от четата на Апостол са убити трима предполагаеми шпиони в Гевгели, като по това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 163- – 164.</ref>. Андон Терзиев и 11 негови четници са пленени в сражение с андартската чета на [[Георги Сидер]] на 24 декември край [[Петрово (дем Пеония)|Петрово]], но в последвало сражение с турски аскер на 27 декември всички са арестувани<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 196.</ref>.

Апостол се връща в Македония, но на 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село [[Смол]] от турска войска и [[башибозук]]. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в [[Арджанско езеро|Арджанското езеро]].<ref>Петров - – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.82</ref> Турското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари поради грешната информация, че Апостол Петков е убит.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_4.html#16. Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 29.]</ref> Но Апостол войвода бързо възстановява четата си и още през същата пролет дава голямо „морско“ сражение на турската войска и на гръцките андарти в Ениджевардарското езеро. Същата година изпраща заплашително писмо до патриаршистките жители на Гумендже да преминат към Българската екзархия.<ref>Χρήστος Ίντος, ''Κέντρα οργάνωσης, δράσης και αντίστασης των Ελλήνων στον ν. Κιλκίς κατά την περίοδο του Μακεδονικού αγώνα'', σ. 186, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών [http://www.ems.gr/Makedonikos_agon_praktika/intos.pdf (посетено на 4-1-2010)])</ref> В същата година вътрешната организация изпада в криза и единствено на собствените сили на Лука Иванов, Кара Ташо, Христо Аргиров, Апостол войвода, [[Вани Къчов]] е одържан фронтът срещу гръцките андарти в Централна Македония.<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 240.</ref>

В началото на 1906 година Апостол изпраща заплашително писмо до [[Ошински манастир|Ошинския манастир]], станал център на гръцката пропаганда и убежище на капитаните [[Михаил Анагностакос|Матапас]] и [[Георгиос Какулидис|Драгас]].<ref>Π. Πολατίδης και Ε. Πακαλίδης, в: Περιοδικό Αριδαίος, на сайта Ορθοδοξία [http://www.rel.gr/index.php?rpage=moni (посетено на 4-1-2010)]</ref> През лятото на 1906 година Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан [[Константинос Мазаракис|Костас Акритас]] и заедно с воденската чета на [[Лука Иванов]] опожарява гръцкото село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]], база на същия андарт. Подготвяйки предварително писмо до консулите в [[Солун]], четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_6.html Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник, Трето издание, Изд. на Отечествения фронт, София, 1983, ГЛАВА VI]</ref>. Същата година организационните чети под ръководството на Апостол войвода дават многобройни сражения на андартите под командата на капитаните Акритас, [[Телос Агапинос|Аграс]], [[Йоанис Деместихас|Никифорос]] и други, които действат съвместно с турските власти<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897- – 1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 276.</ref>. В края на 1906 година след неуспешните нападения над [[Жервохор]] от страна на Телос Аграс<ref>[http://promacedonia.com/obm2/14.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр. 181.]</ref> и капитан [[Панайотис Пападзанетеас|Пелас]] андартите почти са прогонени от Ениджевардарското езеро, но с турска помощ до края на годината си връщат позициите.<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/57954 Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта http://pandektis.ekt.gr]</ref>

След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода, турската власт се опитва да накара войводата да се откаже от революционното дело с подкупи, а гръцкият консул в [[Солун]] [[Ламброс Коромилас]] се опитва да го привлече на гръцка страна.<ref>[[s:Писмо относно опит на гръцки консул да подкупи Апостол войвода]], в: Геогриев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на ХІХ - – началото на ХХ век. Нови документи, София, МНИ, 1995, стр.39.</ref>

Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава и от неговите гръцки противници. През 20-те години гръцката писателка [[Пинелопи Делта]] пише в романа си „[[В тайните на блатото]]“, който описва борбата на гръцките андарти срещу общия им с турците враг - – българина, и който според Христо Силянов е нещо като „евангелие на българоненавистничеството“:

{{цитат|Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - – вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.<ref>Δέλτα, Πηνελόπη. Στα μυστικά του βάλτου, Αθήναι, Βιβλιοπωλείον της Εστίας, 1937, σ. 35.</ref>}}

През март 1907 година Апостол Петков събира всички десетници, ръководители и куриери от Ениджевардарско на среща в Геркарци, на която дава важни указания и разпореждания за борбата с гръцката пропаганда.<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.306, 316.</ref> През ноември 1907 година четата на Апостол войвода води сражение с андартската чета на [[Лазар Доямов]] в село Крива.<ref>Κωνσταντίνος Δογιάμας, ''Οι Μακεδονομάχοι αδελφοί Δογιάμα'' (Θεσσαλονίκη: Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών-University Studio Press, 2009), σ. 6. ISBN 978-960-12-1859-5 [http://www.ems.gr/ems/client/userfiles/file/EKDOSEIS/EKTOS_SEIRAS/Dogiama.pdf (ανάκτηση 4-1-2010)]</ref>

[[File:Apostol Petkov Cheta 03.jpg|мини|300п|Четата на Апостол войвода, отляво на него е [[Въндо Гьошев]], а отдясно - – [[Стоян Хаджиев]].]]

Славата на Апостол войвода стига и до [[Истанбул|Цариград]], където се носят най-различни невероятни слухове за страшния рушител на [[Османска империя|Османската държава]]. В очите на султан [[Абдул Хамид II]] Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, който му предлага 20&nbsp;000 лири, за да се откаже от борбата.<ref>[http://www.promacedonia.org/as/as_23.html Сониксен, Алберт. „Изповедта на един македонски четник“. Издателство на Националния съвет на ОФ, 1968, София, стр. 177.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/16b.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, II, София, 1933, стр. 178 - – 181.]</ref>

През пролетта на 1907 година натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколко-хилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки. След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсква, а до [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година Апостол войвода се намира в околността на [[Горгопик]].<ref>Петров - – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 84- – 85</ref> В свой доклад до атинския комитет от 22 ноември 1909 година [[Гоно Йотов]] потвърждава, че в акцията са участвали и гръцки андарти: {{Цитат|В началото на май [1907] се разбрах с капитан Никифорос Георгиос Пападопулос за една обща операция срещу многобройна чета на комитаджиите. От страна на Гоно Йота връзка с капитан Никофорос беше Дино Вудрислис, член на групата и негов братовчед. От страна на Никофорос дойде критянина Григорис. Българските позиции бяха атакувани едновременно и от турски войски. В тази атака бяха убити 14 комити и пленени трима.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 89- – 93.</ref>}}

След Младотурската революция от юли 1908 година Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. Между 21- – 25 юли 1908 година се среща с [[Енвер паша|Енвер бей]] в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си.<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - – началото на XX в.), София, 1995, стр. 486</ref><ref>Гоце Делчев, Спомени, документи, материали, София, 1978, стр. 396- – 397</ref> Председателят на местната българска община [[Тома Николов]] пише:

{{цитат|Беше се настанил в една къща всред българската махала, заедно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той пак, както преди Хуриета, налагаше данък на населението, и около себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да изпълняват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен шнур и сребърни кьостеци на часовника. В града беше основан [[Съюз на българските конституционни клубове|конституционен клуб]] под председателството на учителя [[Димитър Лешников]], родом от същия град, много буден човек и със силно развито патриотично чувство. Формално той беше председател, но фактически всичко дирижираше Апостол войвода. Къщата на последния приличаше на правителствено учреждение. Всички селяни, пък и някои граждани, за каквато и да било работа първо се съветваха с него, а после се отнасяха до властта... Той се държеше почти като каймакамин и се смяташе равен нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с комфортно оседлан кон, придружен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с охрана от няколко четници. Той даже почна да се меси и налага в работите на църковно-училищната община...<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 290 - – 291.]</ref> ... зимно време и през празниците навсякъде се слушат революционни песни, главно песента на Апостол войвода. Песните се пееха във всички махали, придружени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах голямо удоволствие и бях във възторг.<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_30.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 302.]</ref>}}

=== Последни години (1909 - – 1911) ===

[[File:Chetnici s Georgi Zankov.JPG|мини|300п|На снимката: Апостол Петков, [[Христо Чернопеев]], [[Михаил Чаков]], [[Георги Занков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Константин Самарджиев Джемото]], [[Антон Бузуков]] и други.]]

След промяната на младотурската политика към бившите революционери, убийството на [[Дзоле Стойчев]] и бягството на [[Гьорче Петров]] в България, от страх да не бъде предателски убит, Апостол Петков също забягва в България.<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_29.html Николов, Тома. Спомени из моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 292 - – 293.]</ref>

На 4 май 1910 година войводата участва в основаването на [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|Българската народна македоно-одринска революционна организация]] и е избран за член на Главния и&#768; комитет. На 29 юни навлиза отново с чета в [[Македония (област)|Македония]] заедно с войводите [[Ичко Димитров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Въндо Гьошев]] и подновява нелегалната си революционна дейност.<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 251 - – 253.</ref>

На 2 август 1911 година Апостол войвода заедно с войводите [[Георги Мучитанов|Георги Мучитанов Касапчето]] и [[Васил Пуфката]] загиват в ениджевардарското село [[Крушари (дем Пела)|Крушари]] (днес Абелиес, Гърция). Бившият четник и секретар на четата [[Тодор Чифтеов]] ги отравя в дома си,<ref>Мария Атанасова. Ениджевардарското слънце Апостол Петков. В: „Български войводи“, София, 1985, стр. 291.</ref> след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища и е инсценирано сражение с турския аскер.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 265.</ref> По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани.<ref>Петров - – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 86.</ref>

Постол войвода е герой в трисерийния български филм „[[Мера според мера]]“ - – последната роля на големия български актьор [[Григор Вачков]].<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=284266 30 години без Гришата Вачков. В: „Монитор“, 19 март 2011. Посетен на 24 февруари 2012.]</ref> В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско,<ref>[http://history.asenovgrad.org/publikacii-izsledvaniq-122.htm Филипов, Никола. Последни църковни борби], взето от http://history.asenovgrad.org на 24 февруари 2012 г.</ref> Несебър<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота - – спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.6.</ref> и други са носили или носят неговото име. За Постол войвода има множество народни песни. Романът „[[Гласовете ви чувам]]“ на [[Димитър Талев]] започва с песен за Апостол войвода.<ref>Талев, Димитър. Гласовете ви чувам, Български писател, София, 1973, стр. 5.</ref>

* Мурџев, Слободан. Револуционерен војвода Апостол Петков Терзиев, 1870 - – 1911, Општинска културно-просветна заедница, 1982.

* {{YouTube|5GfkNtw7urA|„А, бре, бай Постоле“ - – песен за Апостол Петков}}

* {{YouTube|u71ax7XXfCo|„Ениджевардарското слънце. По следите на Апостол войвода 100 години по-късно“ - – филм за Апостол Петков}}

* {{YouTube|-Lyjh3UsCoc|„Що е чудо станало в Гумендже“ - – песен за Иван Карасулията и Апостол Петков}}

* {{YouTube|_vv2mDyHGtw|The Sun Of Enidje Vardar - – Voyvoda}}

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1521 "Револуциjа у Турскоj - – Писмо из Солуна -24 jула. 1908 г."], публикувано във в. „Политика“, брой 1625, Белград, 1908 година