Разлика между версии на „Джанюариъс Макгахан“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
Джан Макгахан е роден на [[12 юни]] [[1844|1844 г.]] във фермата „Гълъбов хребет“ близо до град [[Ню Лексингтън]] в щата [[Охайо]] на [[САЩ]]. Баща му — Джеймс Макгахан, е имигрант от Ирландия, служил на кораба „Нортъмбърланд“, който откарва [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] в изгнание на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]]. Джанюариъс е първият син от втората съпруга на Джеймс — Хенриета Демпси; има двама по-малки братя. Загубва баща си, когато е само на 7 години. Започва работа из съседните ферми, за да подпомага семейството си. На 17 г. кандидатства за учител в селското училище и след като му отказват, заминава за Хънтингтън, [[Индиана]], където работи като продавач в магазин и като учител. В началото на 1864 г. се премества в [[Сейнт Луис]], където работи като счетоводител в железопътната компания „Юниън пасифик“. Тук среща генерал Филип Шеридан, герой от [[Американска гражданска война|Гражданската война]], също от ирландски произход. Тази среща повлиява цялостното му развитие — така Джанюариъс Макгахан се оформя под влияние на най-светлите идеали, останали след Гражданската война — време на оптимизъм, когато се сплотява американската нация. Намерението му е да учи право в Европа и да стане адвокат.
 
През 1868 г. Макгахан пристига в Европа и се установява в Брюксел. Бързо научава френски език. След избухването на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] д-р Хосмайер, който отговаря за лондонското бюро на в-к „Ню Йорк Хералд“, му предлага да стане специален кореспондент за Европа. Макгахан приема и е акредитиран към ген. Бурбаки, а след това към ген. Шанзи. Пристига в Париж на 18 март 1871 г., в самото начало на [[Парижката комуна]], когато комунарите вече строят барикади на площад Пигал. В писмо до приятеля си Блейк пише: „Относно комуната най-горчивите дописки срещу правителството на Тиер са мои. Аз реших да кажа истината като журналист, независимо колко скъпо може да ми струва това.“ Макгахан никога не изневерява на тази своя максима. За последвалото време Макгахан отбелязва кратко в своя дневник: „След комуната заминах за Лондон, а оттам за Лион. Отново обратно за Париж. Срещнах се с Бержере и описах неговото бягство. Отново в Лондон да преговарям за търсенето на [[Дейвид Ливингстън|д-р Ливингстън]]. От Лондон в Париж, Брюксел, Кьолн, Дрезден и Лемберг, където присъствах на голямо честване на полското обединение, оттам във Виена, от Виена — в Пеща и по течението на Дунава... В Гюргево взех влака за Букурещ. Бях представен на крал Карол и проведох интервю с него. Останах шест седмици в Букурещ, оттам отидох в Яш и Одеса. Имах препоръчително писмо от барон Офенбах руски консул в Букурещ, до генерал Коцебу губернатор на Одеса. От Одеса заминах за Николаев.“
 
През 1871 г. Макгахан се намира в Крим, където среща Варвара Елагина руска аристократка с интереси към литературата и журналистиката, която е там на почивка. Тя описва срещата така:
 
„Нашето запознанство стана при много романтични обстоятелства. Пътувахме в една каляска със сестра ми Наталия и бъдещия ѝ съпруг, когато трима конници ни задминаха в галоп. Няколко мига по-късно един от офицерите княз Григорий Долгоруки, обърна коня назад и ни съобщи, че придружават един американец, за да му покажат водопадите. Каляската също отиваше натам. Когато слязохме, за да продължим разходката по стръмнината над водопадите, видяхме от другата страна на хълма двамата адютанти над една превита фигура. Княз Долгоруки ни видя и се спусна надолу, прекоси потока и ни разказа, че претърпели злополука: американецът изкълчил глезена си и сега не знаят как ще се върнат в Ялта. Сестра ми предложи нашата каляска... После двамата адютанти повдигнаха американеца и го доведоха при нас. Долгоруки ни представи Макгахан и ни обясни, че ни благодарят, но отказват. Техният американски приятел заявил, че се чувства достатъчно силен да се завърне в Ялта както бил дошъл — на кон..."
 
През 1873 г. Макгахан и Елагина се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на ханство Хива.
 
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли нюз“, Макгахан посещава въстаналите български селища заедно с [[Юджин Скайлър]] секретар на делегацията на САЩ и генерален консул в Цариград. Установява точния брой на избитите българи и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
 
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301</ref> Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от тиф и умира на [[9 юни]] [[1878]] г., три дни преди да навърши 34 години.