|
=== Иракско-американски отношения ===
На 25.07. юли 1990 посланикът на [[САЩ]] в Ирак се среща със [[Саддам Хюсеин]] и иска обяснение за разположените войски по границата с Кувейт, обяснява също, че отношенията между двете страни е препоръчително да останат приятелски; заявява, че Америка няма становище за арабско-арабски конфликти. [[Ейприл Гласпай]] заявява също, че „САЩ нямат намерение да започват икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт. По-късно на въпрос на британски журналисти „Защо са постъпили така?” американката отговаря: „Не смятахме, че ще стигне толкова далеч”. Според САЩ Ирак само искал да наложи натиск, за да му се опрости дълга.
== Инвазията ==
В подкрепа на тези звена, иракската армия изпраща 2 ескадрили хеликоптери, чиято най-важна мисия е транспортиране и подкрепа на иракските командоси в столицата, и впоследствие да подкрепи сухопътните войски. Въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бойна готовност. Първата индикация е от радар, който отчита движение на иракската армия на юг. Въоръжените сили на Кувейт се противопоставят, но са със значително по-малка численост.
Част от военноморските сили са могли да избегнат залавяне и унищожаване, а 20% от ВВС са изгубени.Въздушната битка с иракските хеликоптери във въздуха се е водила над столицата, нанасяйки тежки загуби на иракските елитни войски. Останалите 80% са били евакуирани в [[Саудитска Арабия]] и [[Бахрейн]].
Отново на 02.08.2 август 1990 Ирак обявява Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент [[Джордж Х. У. Буш]] Ирак възнамерява да нападне Саудитска Арабия и така да вземе контрола над световните запаси на петрол в свои ръце. Организира се международна коалиция срещу окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна държава и да предотврати появата на световен конфликт. Съветът за сигурност на [[ООН]] издава резолюция, с която налага икономически санкции на Ирак.
В края на първия ден от инвазията, само малки части на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни части отчаяно се опитват да забавят действията на иракската армия и да защитят възможно най-много обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на ВВС на Кувейт е единствената база, все още непревзета на 3 август. На свечеряване, обаче, Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. Оттогава е само въпрос на време, докато всички военни звена бъдат принудени да се оттеглят или да бъдат унищожени.
Последните няколко кувейтски резервни части на 35-та механизирана бригада, воюват до следобеда на 4 август, останали без боеприпаси и гориво, те са били принудени да се изтеглят обратно в Саудитска Арабия. Така на практика приключва военна съпротива срещу иракската инвазия.
=== 1991 година ===
В резултат на неспазените условия, определени с резолюция от Съвета за сигурност на ООН, за изтегляне на иракските войски от кувейтската територия, на 24.02. февруари 1991 започва операция [[„Пустинна буря”]]. В нея вземат участие 230000 американски военнослужещи. Армията на международните сили е разделена на две – едната част е разположена на западната граница на Кувейт, а втората – на южната. Основната атака е бързо движение на частите от [[Франция]], [[САЩ]] и [[Великобритания]] от запад, което има за цел да прекрати връзките между иракските войски в Кувейт и техните бази в Ирак. През това време [[Саддам Хюсеин]] разполага голям брой войници и техника в Кувейт. Тези действия предизвикват изпращането на още 200000 американски войници в Саудитска Арабия. По нареждане на президента Буш е извършена една от най-масираните бомбардировки в историята, като целите са военни обекти в Ирак и Кувейт. Започва същинската война – коалиционните сили успяват да изтласкат иракската войска извън столицата само за 4 дни. Армията на Саддам Хюсеин е победена и принудена да се изтегли, тогава запалва над 700 петролни кладенци в северните части на Кувейт и така предизвиква една от най-страшните природни катастрофи на ХХ век. На 100-ния час след началото на войната президентът Буш обявява примирие и на 06.04.6 април 1991 г. е сключен мир.
== Резултат ==
|
