Стефан Бобчев: Разлика между версии

| работил-в = [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|ВърховeнВърховен административен съд]] на [[Източна Румелия]]<br>[[Дирекция на правосъдието]] на Източна Румелия<br>[[Софийски университет]]<br>[[Свободен университет за политически и стопански науки]]

| категория = юрист

| постове2 = [[министър на народното просвещение]] (1911- – 1912)

| отличия = }}

'''Стефан Савов Бобчев''' е [[България|български]] [[юрист]], [[публицист]], и [[политик]] от [[Народна партия|Народната партия]]. Един от инициаторите е за създаване на Висше училище ([[СУ|Софийския университет]]) в София, след Освобождението, както и инициатор за създаването на днешния [[Университет за национално и световно стопанство]]. <ref>''Алманах на УНСС''. София, 2010.</ref>

Стефан Бобчев е роден на [[2 февруари]] (20 януари стар стил) [[1853]] г. в град [[Елена]].<ref name="ташев">{{ташев|56- – 57}}</ref> Брат е на [[Илия Бобчев]] и [[Никола Бобчев]].

Женен е за Екатерина, сестра на известния български политик [[Теодор Теодоров]].

От 1868 г. учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]]. В столицата става председател на [[Българско благодетелно братство „Просвещение“|Българското благодетелно братство „Просвещение“]], което по настояване на Бобчев купува къща в Топкапия и я преустроява в параклис.<ref name="Велева 80">{{cite book |title= Стефан Бобчев 1853 - – 1940 |last= Велева |first=Лиляна, Лиляна Пипонкова |authorlink= |coauthors= |year= 2014 |publisher=Издателски комплекс УНСС |location=София |isbn=978-954-644-552-0 |pages=80 |url= |accessdate=}}</ref> През 1872 година става председател и на [[Македонска дружина|Македонската дружина]], която през 1873 година заедно с Иван Куцаров го изпраща на мисия за инспекция на българското учебно дело в Македония.<ref name="Велева 81">{{cite book |title= Стефан Бобчев 1853 - – 1940 |last= Велева |first=Лиляна, Лиляна Пипонкова |authorlink= |coauthors= |year= 2014 |publisher=Издателски комплекс УНСС |location=София |isbn=978-954-644-552-0 |pages=81 |url= |accessdate=}}</ref>

През май 1876 г., след [[Априлско въстание|Априлското въстание]], емигрира в [[Одеса]], а оттам в [[Букурещ]].<ref name="ташев"/> Там той е редактор на вестник „[[Стара планина (1876 - 1877)|Стара планина]]”“, издаван два пъти седмично в [[Букурещ]] (19 август 1876 г. — – 2 август 1877 г.). Пише под псевдонима С. Бежан. По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] е [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на в-к „Руский мир“.<ref>Освободителната война 1877–18781877 – 1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с.48.</ref> Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]].<ref name="ташев"/> Впечатленията си от войната публикува в изданията: Руско-турска война 1877–18781877 – 1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879; Руско-турската война според неиздадени документи, С., 1881; Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877–18781877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 302.</ref>

В края на войната Бобчев заминава за [[Москва]], където през 1880 г. завършва [[право]]. След връщането си в България се установява в [[Пловдив]], където става [[съдия]] и достига до поста председател на [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховния административен съд]] на [[Източна Румелия]]. След това е депутат (1883- – 1884) и [[Дирекция на правосъдието|директор на правосъдието]] (1884- – 1885) на Източна Румелия. От 1881 г. е дописен, а от 1884 година&nbsp;— – редовен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]). След [[Съединение на България|Съединението]] работи като адвокат, а след проруските опити за преврат прекарва известно време в Одеса (1886- – 1889).<ref name="ташев"/>

След 1894 г. Стефан Бобчев се включва активно в работата на възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител, а през 1899 г. се установява за постоянно в [[София]]. Тук той става основател и председател (1901- – 1921) на [[Дружество на българските публицисти и писатели|Дружеството на българските публицисти и писатели]], а през 1903- – 1940 г. е председател на [[Славянско дружество|Славянското дружество]]. През 1902- – 1935 г. преподава [[история на правото]] и [[църковно право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. Бобчев е дописен член (1909) на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] и на Чешката академия на науките и изкуствата в [[Прага]] (1910).<ref name="ташев"/>

През 1911- – 1912 г. Стефан Бобчев е [[министър на народното просвещение]] в кабинета на [[Правителство на Иван Гешов|Иван Евстратиев Гешов]]. През 1912- – 1913 г. пълномощен министър на България в [[Русия]]. Бобчев е убеден русофил и след отставката си със статиите си в пресата продължава опитите да склони българския политически елит и общественост към съюз с [[Руска империя|Руската империя]] в [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>САЗДОВ, Д. ''Стефан Савов Бобчев и участието на България в Първата световна война (1914 - – 1918 г.).'' В: ''България - – Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето.'' Варна: ВВМУ, 2018, с. 213- – 223. <nowiki>ISBN 978-619-7428-27-8</nowiki>. Available from: <nowiki>http://www.naval-acad.bg/wp-content/uploads/2018/06/Pros_WW1_213_223.pdf</nowiki> </ref> За дейността си от този период е съден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] през 1923 г.

През 1920 г. Стефан Бобчев е един от основателите на [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]) и остава негов директор до 1937 г.<ref name="ташев" /> През този период се изявява като радетел за академично сътрудничество между славянските висши училища.<ref>ВЕЛЕВА, Л. Свободният университет и славянското научно сътрудничество (1920- – 1940). ''Исторически преглед'', 2016, Т. 72, №1- – 2, с. 98- – 107. ISSN 0323- – 9748.</ref>

* „Преглед на българския печат 1884- – 1894“ (1894)

* „Сборник на българските юридически обичаи“ (в три части, 1896- – 1915)

* „Най-нова политическа и социална история на света (1789- – 1920)“ (1921)

* „Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград (1912- – 1913)“ (1940)

* ВЕЛЕВА, Л., ПИПОНКОВА, Л. ''Стефан Бобчев 1853- – 1940''. София: Издателски комплекс УНСС, 2014. ISBN 978-954-644-552-0.

* ВЕЛЕВА, Л. Свободният университет и славянското научно сътрудничество (1920- – 1940). ''Исторически преглед'', 2016, Т. 72, №1- – 2, с. 98- – 107. ISSN 0323- – 9748.

* ГЕНОВ, Ц. ''Освободителната война 1877- – 1878''. София: Изд. „Наука и изкуство“, 1978, с. 302.

* ''Освободителната война 1877–18781877 – 1878''. София: ДИ „Петър Берон“, 1986, с. 48.

* ТАШЕВ, Т. ''Министрите на България 1879- – 1999''. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A(ALL)%2Cscope%3A(LSU_aricles+)&frbg=&vl(28101403UI1)=all_items&tab=default_tab&dstmp=1475994769489&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&vl(freeText0)=Стефан+Бобчев&vid=NALIS_VIEW&fn=search От и за Стефан Бобчев в Своден каталог НАБИС - – национален каталог на академичните библиотеки в България]