Автономия за Македония и Одринско: Разлика между версии

Според [[Джон Макдоналд (журналист)|Джон Макдоналд]] от вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюз]]” целите на Илинденско-Преображенското въстание на ВМОРО остават неразбрани в Англия: {{Цитат|В Англия има много хора, които гледат на македонското въстание като борба за господство на един-единствен народ – българския. Това е крайно погрешно мнение и много злонамерено. „Ние се борим за равни права за потиснатия турчин и грък, а така също и за самите себе си”, са ми казвали много македонски комити. Под „автономия” въстаническите водачи разбират равенство за всички народи и религии. И те смятат, че това „равенство” може да бъде постигнато само с „намесата на Европа”, което за тях означава нещо доста различно от намесата на двете военни монархии Русия и Австрия. Автономия чрез европейска намеса предполага: 1) „назначаването на християнски генерал-губернатор, който при изпълнение на задълженията си да бъде независим от Високата порта”; 2) „установяването на постоянен международен контрол”. Такова е решението, застъпено в последния революционен манифест<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0044&n=000010&g= Статия на Джон Макдоналд във в. „Дейли нюз” за целите на въстаниците в Македония през 1903 г.]</ref>.}}

 

{{Цитат|Всеки проект, носящ в себе си зачатъци на бъдеще автономно управление, предизвиква у гърци и сърби припадъци и страх относително бъдещето на Македония — на тази „класическа сръбска и гръцка земя“. Призракът на автономията не им дава покой и при всеки удобен случай те издават своята нервозност... резултат на съзнавано безсилие и на гърци, и на сърби да компрометират и осуетят една идея, единствено спасителна и справедлива — идеята за автономията. Ний сме прочее спокойни: гръцко-сръбските припадъци не ни стряскат. Автономната идея доби плът и кръв чрез кръвта на хиляди македонски герои и мъченици — дан на свободата и жертви на кървавия турски режим и на сръбско-гръцкия шовинистически бяс. Идеята за автономия бавно, но сигурно завладява умовете на държавници като [[Едуард Грей|Грея]] и ляга в основата на македонската политика на някои велики сили, които ще имат последната дума по македонския проблем: Англия направи официално предложение за независим губернатор; Русия по принцип тоже се изказа за такъв, а независимият печат в Италия и Франция го подкрепи<ref>[http://www.ashen-wow.info/chitanka/text/7224.html Яворов, Пейо, „Засилването на андартските чети“, в.„Илинден“, София, 5 май 1908 г. ]</ref>.}}