Байройт: Разлика между версии

Но, ако се върнем малко назад, един от преломните моменти в историята на града бил преместването на Резиденцията на графовете от Пласенбург ([[Кулмбах]]) в Байройт. Това се случило през 1603 г. и било осъществено от маркграф Кристиян, сина на курфюрст Йохан Георг фон Бранденбург. По негово време първият дворец на [[Хоенцолерн]] (предшественикът на днешния „Стар дворец“) претърпял големи промени. Всъщност този дворец бил построен още в периода 1440- – 1457 г. от маркграф Йохан „Алхимистът“. След смъртта на Кристиян през 1655 г., мястото му заел неговият внук Кристиян Ернст, който основал гимназията „Кристиян-Ернестинум“ и участвал през 1683 г. в освобождаването на обсадената от турците Виена. В памет на това събитие Кристиян Ернст построил известния паметник-фонтан, който и до днес краси Новия дворец. Пак по негово време е построен външния кръг на градската стена и дворцовата църква.

Байройт изживял своя разцвет по време на управлението на [[маркграф Фридрих]] и съпругата му [[Вилхелмина]] (1735-1763). [[Вилхелмина]] била любимата сестра на пруския крал Фридрих Велики. В този период, под ръководството на дворцовите архитекти Жозеф Сан-Пиер и Карл фон Гонтард, се построили множество представителни сгради и архитектурни ансамбли като например: сградата на Маркграфска опера като бароков театър с пищно вътрешно оформление (1744-1748), реконструиране и разширяване на [[Ермитажа]] с построяване на новия Дворец [[Ермитаж]] със Слънчевия храм (1749- – 1753), а след пожара в Стария дворец – построяване на Новия градски дворец и Дворцовата градина (в годините около и след 1754 г.), както и щедрото разширяване на града откъм улица „Фридрих“.